Българска история

Когато говорим за пазителите на историята, се сещаме за историци, археолози, архитекти. Но много рядко се сещаме за реставраторите – хората, които всъщност правят възможно да видим един многовековен паметник не просто ремонтиран, а съхранен и максимално близък до оригинала.Гост на този епизод е доц. Иван Ванев от Института за изследване на изкуствата към БАН – един от водещите български реставратори.Разговорът влиза дълбоко в един непознат свят: как изглежда реставрацията отвътре; защо България има силна школа още от 1973 г., но губи специалистите си в чужбина; какво всъщност виждаме, когато влезем в средновековна църква, и колко от него е оригинал; как добронамерени, но зле изпълнени „реставрации" на икони унищожават безценни паметници; и защо, ако загубим тези няколкостотин души, които тихо пазят културата ни, ще загубим битката за българската култура.Желаем Ви приятно слушане!

Скелет на около 70-годишен мъж, висок около метър и шейсет. Лявата предлакътна кост е счупена и зараснала накриво, а от лявата страна на черепа, между слепоочието и ухото, личи стара травма – рани, които човекът е носил близо двайсет години преди смъртта си. Открит е през 1969 г. в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Преспа, а от 1984 г. насам науката го определя като цар Самуил. Оттогава костите стоят по рафтовете в хранилищата на Музея на византийската култура в Солун. На 3 октомври те се връщат в България.Записахме този извънреден епизод дни преди събитието. Наш гост е д-р Константин Голев – медиевист от БАН, водещ на рубриката „Битките, които промениха света“ и секретар към Смесената българо-македонска историческа комисия. По телефона се включва и проф. Пламен Павлов, който десетилетия наред поставя въпроса за връщането на останките.Говорим защо сме сигурни, че това е Самуил, какво дава България в замяна и защо част от историческата гилдия смята, че губим повече, отколкото печелим. Защо мястото е „Света София“, а не базиликата в Преспа. И какво означава това за македонизма – не като политически лозунг, а като разказ, който от днес нататък ще носи една пукнатина.Заповядайте на 3 октомври на площад „Батенберг“ от 12:30 ч.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод продължава поредицата за чуждестранните лидери и техните отношения с българската държава. На фокус е румънският диктатор Николае Чаушеску – човекът, който взима властта през 1965 г. и се задържа на върха до последния ден от живота си, когато е разстрелян от собствения си народ и собствената си партия. Гост е Димитър Григоров – специалист по балканска и в частност румънска история, живял в северната ни съседка, който познава в дълбочина историческите събития и следи съвременните обществено-политически процеси в Румъния.Разговорът тръгва от популярните стереотипи в българското съзнание – че Секуритате е по-страшна от ДС, че Румъния е по-независима от Москва, че Чаушеску е „по-голям диктатор" от Живков – и ги проверява един по един. Оттам навлиза в дълбочина: възходът на „гения на Карпатите", еманципацията от Съветския съюз, мегаломанията, изплащането на външния дълг с цената на глад и мизерия, неразрешените спорове с България и накрая кървавата развръзка от декември 1989 г.Желаем Ви приятно слушане!

2 август 2026 г. За първи път в историята си Унгария спира напълно атомната си централа Пакш. Седмица по-късно същото се случва и с румънската АЕЦ Черна вода. Причината и при двете е рекордно ниското ниво на река Дунав. На същия участък от Дунав има още една централа – българската АЕЦ Козлодуй, която така и не спира работа.Гостът е Йордан Йорданов – започнал работа в Козлодуй още през 70-те години и извървял целия път до изпълнителен директор на централата в началото на века.Разговорът тръгва от тази актуална тема – защо българската централа издържа, когато съседните спряха – и оттам разгръща цялата над 60-годишна атомна история на България: как държава „от 19 век" за три десетилетия построява шест реактора и се нарежда на шесто място в света по ядрена енергия на глава от населението; каква е ролята на българските инженери и на „Енергопроект"; какво всъщност се случва в Чернобил и защо българските реактори са различни; и накрая – болезнената тема за затварянето на малките реактори при влизането в ЕС и цената, която обществото плаща за това решение.Желаем Ви приятно слушане!

📖 „Религия101“ е продукция на „Българска история“ с водещ д-р Божин Дончев.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разказва историята на един малък остров на 90 мили от бреговете на най-мощната държава в света – и на неговия дългогодишен лидер. Човек, който само шест години след неуспешен опит за преврат и затвор успява да организира революция, срещу когото ще бъдат насочени стотици опити за убийство, а той ще умре в леглото си на 90 години. Фидел Кастро – за едни герой, за други тиранин, но безспорно човек, който няколко пъти поставя целия свят на ръба на криза.Гостът е доц. д-р Гергана Алексиева от катедра „Нова и съвременна история" в Историческия факултет на Софийския университет – специалист по историята на Латинска Америка и иберийския свят през XX век, с научен интерес към теорията и практиката на популистките движения.Разговорът проследява пътя на Куба от последна испанска колония, през американското господство, до възхода на Кастро – Монкада, изгнанието в Мексико, срещата с Че Гевара и революцията. Специален акцент е поставен върху почти сърдечните отношения между комунистическа Куба и социалистическа България – три десетилетия оживен обмен на оръжия, заводи, студенти и естрадни звезди, включително емблематичното посещение на Фидел в България.Желаем Ви приятно слушане!

На 5 юни 1947 г. в пленарната зала на Великото народно събрание един депутат се качва на трибуната. Микрофонът пред него е изключен, гласът му едва стига до колегите заради виковете. В миг на затишие успява да извика само три думи: „Да живее свободата!“ Три месеца по-късно същият този човек виси на бесилката. Името му е Никола Петков, а в следващите два часа доц. Борис Попиванов представя неговата история. Гостът е политолог, преподавател по политически идеологии в Софийския университет и един от най-задълбочените познавачи на историята на земеделското движение у нас.Разговорът проследява съдбата на едно прокълнато политическо семейство – баща, брат и самият Никола Петков – и тримата убити от водовъртежа на българската политика. Проследява се пътя на Петков от професионален политик и наследник на делото на Стамболийски, през съпротивата срещу прогерманските правителства редом с комунистите, до трагичния обрат – човекът, помогнал на комунистите да дойдат на власт чрез Отечествения фронт, е екзекутиран от същите тези комунисти. Разговорът търси нюансите – Петков не е икона и не е мъченик на всяка цена, а политик, който греши, прави тактически избори и в крайна сметка избира каузата пред живота си.

На 25 септември 1396 г. край дунавската крепост Никопол се сблъскват две армии, каквито Балканите не са виждали от десетилетия. От едната страна – унгарският крал Сигизмунд начело на коалиция от французи, бургундци, немци, унгарци, поляци, власи и венецианци. От другата – султан Баязид Светкавицата. До вечерта всичко е свършено: кръстоносната армия е унищожена, хиляди са в плен, а Сигизмунд бяга по Дунав с кораб.Гостът е д-р Симеон Хинковски – историк-медиевист и един от любимците на подкаста, лично свързан с Никопол, който подготвя международна конференция за 630-годишнината от битката.Разговорът проследява защо изобщо се стига до похода, каква е ролята на разпокъсаните български владетели Иван Шишман и Иван Срацимир, как точно протича сражението и защо френското рицарско високомерие го превръща в катастрофа. Засяга се и деликатната тема за ролята на сърбите, които като османски васали посичат последните френски рицари, както и защо самата битка и до днес остава почти неизвестна за широката публика.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда една от най-загадъчните държави в средновековната история – Хазарският хаганат.Гостът е проф. Цветелин Степанов – водещ изследовател на ранното средновековие и степните народи. Разговорът проследява кои са хазарите, каква е връзката им с България на Кубрат, защо е почти невъзможно да се открие столицата им и защо тяхната история е толкова важна за разбирането на нашата собствена ранна държавност. Засяга се и болезненият въпрос за псевдонауката и злоупотребата с миналото – тема, по която проф. Степанов има категорична позиция. Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

⚔️ „Битките, които промениха света“ е гостуваща рубрика с водещ д-р Константин Голев.

В студиото влизат двама кинолюбители – Симеон Миронов, монтажист и видеопродуцент, и Благой Иванов, писател и кинокритик. Поводът – коментарите под епизода за Одисея на Нолан, в които зрителите на канала поставят въпроса защо вече десетилетия нямаме голям български исторически епос.Разговорът минава през всичко: „Одисея“ на Нолан и защо разделя хората не по естетически, а по идеологически линии; кои исторически филми са формирали тяхното отношение към историята; колко лошо или добро е българското историческо кино; може ли да се направи нещо мащабно с малък бюджет; трябва ли държавата да финансира такива проекти; и дали фолклорът, хорърът и местните легенди са по-добрият залог за международен успех от класическия епос.Това не е кръгла маса на експерти. Това са трима души, които обичат историята и киното и търсят пресечните точки между двете.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда едно от най-значимите събития в световната история – Великата схизма от 1054 г., когато християнството се разцепва на православие и католицизъм. Разделение, което трае до днес, повече от 1000 години.Гостът е д-р Божин Дончев – теолог, историк и преподавател в Софийската духовна семинария, специалист към Църковно-историческия архивен институт на Патриаршията.Разговорът проследява как разривът между Изтока и Запада се натрупва с векове – от спора за филиокве и безквасния хляб, до сблъсъка между двама непримирими характери: патриарх Михаил Кероарий и кардинал Хумберт. Разяснява се що е папско главенство и защо православните не могат да го приемат, как Константинопол и Рим виждат един и същи въпрос по коренно различен начин и защо двата опита за помирение – Лионската и Флорентинската уния – се провалят.Специален акцент е поставен върху българската следа: как покръстването на България директно предизвиква първата схизма (Фотиевата), как цар Калоян се обвързва с папата и как българският въпрос за патриаршията се преплита с борбите на Константинопол и Рим. Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод гостува доц. д-р Христо Беров – специалист по съвременна балканска история от Софийския университет, работил с документи в сръбските и югославските архиви. Разговорът започва с Тито – човекът, който успява да излезе от сянката на Москва, да скъса със Сталин и въпреки това да оцелее, превръщайки Югославия в държава, ухажвана и от Изтока, и от Запада. Оттам разговорът преминава към българо-югославските отношения: опитите за създаване на балканска федерация, Бледската спогодба, скъсването между Тито и Сталин през 1948 г. и последиците за България.Специално внимание е отделено на македонския въпрос – най-болезнената тема в отношенията между двете страни. Епизодът завършва с размисъл върху това как фигурата на Тито държи заедно една „невъзможна“ държава – и как проблемите, които той оставя след себе си, водят до нейния разпад.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда едно от най-великите произведения на световната литература – Одисеята на Омир, и новия филм на Кристофър Нолан по нея.Гостът е Калина Гарелова – дългогодишен кинокритик и лингвист, възпитаник на класическата гимназия и Атинския университет.Разговорът се движи по два успоредни коловоза. Първият е самата поема – кой е Одисей и защо се различава толкова от останалите герои на древността, как са я чели и тълкували хората в различни епохи, защо е почти невъзможно да се локализират маршрутите на странстванията му и какво я прави толкова живо произведение три хиляди години след създаването й.Вторият коловоз е новият филм на Нолан, който вече породи множество дискусии. Марио и Калина Гарелова преминават през всички важни моменти - от избора на актьори, през начина, по който Нолън пресъздава ключовите моменти до субективната оценка на всеки от двамата за достойнствата и недостатъците на лентата. Епизодът дава допълнителна информация и за новото издание на Одисея на издателство „Световна история", както и аудио книгата, зад която стои екипа на „1002 Продукции".Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда един от най-интригуващите и противоречиво оценявани периоди в новата българска история – личният режим на цар Борис III. Гостът е Николай Поппетров – историк и един от най-задълбочените познавачи на Третото българско царство, гостувал многократно в подкаста. Разговорът проследява формирането на характера на Борис III – сирачето с деспотичен баща, което пораства сред войни и политически убийства – и начина, по който тези преживявания оформят неговия политически стил: предпазлив, мнителен, изключително подготвен дипломатически. Специален акцент е поставен върху въпроса що е всъщност „личен режим" – авторитарна диктатура без тоталитарен характер, управлявана с наредби вместо закони, с цензуриран печат и забранени партии, но и с реални избори от 1938 г. Разговорът стига и до ключовите теми: как България се обвързва икономически с Германия не по идеология, а от нужда; как царят печели Добруджа с дипломация; и каква е цената на политиката на оцеляване в навечерието на Втората световна война.

В този епизод се разглежда светът, за който всички говорят, но малцина разбират – Близкият изток.Гост е проф. д-р Симеон Евстатиев – арабист и историк, ръководител на катедра „Арабистика и семитология" в Софийския университет, специализирал в Мадрид, Берлин и Истанбул, гост-професор в Принстън. Човек, който не само е изучавал Близкия изток от разстояние, но е живял там, говорил е езика и е стоял на една маса с хора, чиито решения са променяли съдбата на района.Разговорът започва с нещо, което малцина могат да кажат за себе си – лична среща с Мохамед Фадлалах, смятан за духовен баща на Хизбула. Оттам се навлиза в дълбочината – какво всъщност представлява Близкият изток, откъде идва разколът между сунити и шиити и защо той никога не е бил само религиозен. Защо арабските държави не застават зад Иран въпреки общия враг и как заливните монархии се модернизират по начин, който Западът не очаква и не разбира напълно? Може ли да има демокрация в Близкия изток и какво най-често остава след всяка западна интервенция и докъде води демографската промяна в Европа.Това са само част от въпросите, на които Иван, Марио и госта им проф. Евстатиев търсят отговори.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се потапяме в живота и управлението на Вълко Червенков – българският лидер, ръководил страната между 1950 и 1956 г., чието име днес е почти забравено.Гостът е доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви" и един от най-добрите познавачи на тази епоха.Разговорът проследява пътя на Червенков от младия комунист, участвал в наказателната група преди атентата срещу „Св. Неделя" (1925), през дългите години в Москва като директор на Международната ленинска школа, до властта му в НРБ – период на масов терор, ускорена индустриализация и тотално копиране на съветския модел. Специален акцент е поставен върху култа към личността, ролята на Сталин в издигането му и грешката, която предрешава падението му.

В този епизод гост е Веселин Асенов – историк и автор на новата книга на издателство „Българска история" „Грях и забавление в Средновековна България". Разговорът разкрива как изглежда ежедневието на средновековния българин отвъд битките – какво е играл, пил, ял и с какво е запълвал свободното си време. Съществувал ли е хазаратът в царския двор и защо средновековното българско вино е имало лоша репутация сред византийците? Темата е необичайна не само за широката аудитория, но и в историографски план, където подобни изследвания са рядкост и до днес. Веселин Асенов обръща внимание и на изворовата база, която макар и оскъдна и разпръсната е все пак достатъчна, за да се сглоби една правдива картина.

В този изключително вълнуващ епизод на подкаста „Българска история“ се потапяме в една непозната, но дълбока тема – развитието на медицината по нашите земи от древността до средновековието. Наш гост е проф. д-р Георги Томов – утвърден специалист по дентална медицина и магистър по археология, когото водещите Иван и Марио с право определят като истинска „ренесансова личност“. Проф. Томов разкрива удивителни факти за високите хигиенни стандарти на древните българи, разкошните бани с отоплителни системи в Плиска и Преслав и парадоксалния спад на тези стандарти след приемането на християнството. В разговора се разглеждат сложни практики като изкуствената деформация на черепа за благородници и черепните трепанации, извършвани с помощта на растителни опиати. Зрителите ще научат за уникални открития от теренната работа на професора – от антропологичния анализ на средновековен скелет с травматична епилепсия до куриозния случай на един средновековен дърводелец.Епизодът отделя специално място на бича на средновековния свят – чумата и едрата шарка, като разказва за универсалното лекарство „териак“ (венециански опиум) и ранната ваксинация в Османската империя, пренесена по-късно в Англия. На финала повдигаме завесата над едно изцяло ново и перспективно научно направление у нас – биоархеологията на войната. Разговор, който доказва, че истинската наука има силата да обогатява безценно културната ни памет.Желаем Ви приятно слушане!

Наш гост в студиото е Росен Кирилов – трикратен шампион на България, двукратен носител на Купата и един от малцината български играчи, участвали както на Световно, така и на Европейско първенство. Днес обаче той е в съвсем различна роля – студент в четвърти курс по история в СУ „Св. Климент Охридски“. В един откровен разговор Росен Кирилов споделя как едно момче от спортното училище във Видин стига до съблекалнята на ЦСКА и тренира рамо до рамо с легенди като Трифон Иванов, Йордан Лечков и Паро Никодинов. Водещият Иван и неговият гост дискутират състоянието на масовия спорт извън столицата, икономическото обезлюдяване на областните центрове и защо съвременните детско-юношески школи често работят единствено за събирането на такси, вместо за изграждането на спортисти. Разговорът прави дълбок преход към това как се ражда интересът към миналото. Росен разказва за първия си сблъсък с българската история чрез книгите на Никола Станев, за паметниците от Балканските войни във всяко българско село и за куриозната случка в клубния автобус на „Литекс“, когато забранява сръбската музика заради прочетеното за Междусъюзническата война. Ще чуете и вълнуващия разказ от първо лице за паметната победа на „Парк де Пренс“ през 1993 г. и за мача на живота му срещу Алан Шиърър на „Уембли“ през 1998 г. На финала Росен Кирилов отправя силно послание към младите таланти – защо образованието и спортът трябва да вървят ръка за ръка и как интелектът изгражда по-добри играчи на терена. Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод на подкаста обръщаме поглед към една от най-вълнуващите и обсъждани теми в националното ни минало – подвига на Ботевата чета. Наш гост в студиото е признатият историк и музеолог проф. Вера Бонева, с която проследяваме хронологично бойния път на четниците. Разговорът започва от комитетската подготовка в Румъния, преминава през гениално замислената и осъществена като „спектакъл“ афера с кораба „Радецки“ и ни пренася на Козлодуйския бряг. Проф. Бонева анализира сложните и често парадоксални отношения между четниците и местното население по време на прехода през селата Бутан, Борован и Баница. Отвъд патетиката, епизодът разглежда детайлно военната стратегия при тежките сражения на Милин камък и Околчица, водени под командването на Христо Ботев и военния ръководител Никола Войновски. Специално внимание е отделено на малко известните съдби на личности като знаменосеца Димитър Казака, свещеника Сава Катрафилов, Петър Кунчев и жените, останали в сянка, но изиграли ключова роля за спасяването на Ботевото тефтерче. В края на епизода повдигаме завесата над най-голямата мистерия в българската история – смъртта на Войводата, анализирайки противоречивите спомени на оцелелите и прословутите последни думи на Никола Обретенов. Това е разговор за безспорните факти, историческите версии и нуждата на обществото ни от живия дух на поета.

В този епизод разглеждаме епичната битка при Кадеш — сблъсък между египетското Ново царство и Хетската империя, който бележи прелом във военната и технологична история на Близкия изток. С госта Милен Миланов, докторант в българския институт по египтология към НБУ, ще проследим прехода от бронзовата към желязната епоха, ролята на колесниците и тактическите решения, които превръщат Кадеш в древния еквивалент на Прохоровка. Ще чуете детайли за състава на армите, съюзниците и морските народи, драматичните моменти на полето край река Оронт и защо теренът и логистиката са решили съдбата на похода. Обсъждаме и как египетските храмови текстове и хетските клинописи оформят различни версии на събитията, както и последвалия мирен договор — първият запазен в историята на човечеството. Епизодът поставя Кадеш в по-широкия контекст на колапса на къснобронзовата система и появата на нови народи и технологии, които променят света завинаги. Слушайте, за да разберете не само какво се е случило, но и защо тази битка продължава да е ключова за разбирането на древната геополитика.

В този епизод продължаваме поредицата за отношенията на България с държави извън Европа, като се потапяме в една от най-интригуващите теми – Иран.Наш гост е д-р Ангел Орбецов – дипломат от кариерата и историк, чийто професионален път преминава през мисии в Техеран, Кабул и Исламабад. Той разкрива над 100-годишната история на нашите двустранни отношения, анализирайки как те се трансформират от епохата на Освобождението до днешните геополитически трусове. Д-р Орбецов поставя акцент върху специфичната „исляморепубликанска система“ и обяснява защо масовите представи за страната често се разминават с комплексната действителност. В разговора се изследват малко известни факти и архивни документи, които хвърлят светлина върху интензивното партньорство между София и Техеран през втората половина на XX век. Зрителите ще научат как България успява да балансира интересите си в Близкия изток и каква е ролята на професионалната дипломация в условия на глобално напрежение. Това е задълбочен разказ, който ни помага да прогледнем отвъд медийния шум и да разберем истинските двигатели на процесите в една от най-коментираните държави днес.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод поставяме началото на нова поредица в подкаста, посветена на отношенията на България с държави извън пределите на Европа. Наш гост е доцент Евгений Кандиларов – един от водещите японисти в България, който съчетава академичната прецизност на историка с личния опит от дългогодишния си престой в Страната на изгряващото слънце. Разговорът проследява динамиката между двата народа в продължение на близо 150 години – от първите контакти преди Освобождението до съвременното партньорство. Специален акцент е поставен върху любопитния феномен на „пика“ в българо-японските отношения по време на Студената война, когато идеологическите различия отстъпват пред икономическия и културен прагматизъм. Доцент Кандиларов споделя своите наблюдения върху душевността на японския народ и начина, по който тяхната история се преплита с нашата по неподозирани начини. Зрителите ще открият как една географски далечна страна може да се окаже изненадващо близка по дух и стратегически интереси. Това е задълбочен разказ за дипломация, личности и културни мостове, които устояват на времето и политиката. Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод професор Димо Чешмеджиев разкрива мащабите на най-голямото българско културно достижение – кирилицата и средновековната ни книжнина. Той анализира как България през IX и X век се превръща в „духовна империя“, чието влияние променя из основи историята на източно-православния свят. Професорът разказва за драматичната съдба на българската ръкописна книга и обяснява защо до днес не е запазен нито един оригинален документ от легендарния Златен век. Анализира се ключовият принос на българската държава за формирането на Киевска Рус като културно и политическо явление. Разговорът поставя болезнения въпрос защо като общество се проваляме в това да разкажем на света за своя цивилизационен принос. Зрителите ще научат непознати детайли за унищожените царски библиотеки в Преслав и пътя на знанието, който стига чак до далечния север. Това е дълбок и аргументиран поглед към времената, в които българското слово беше основният държавнотворен фактор в Източна Европа. Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод слушаме завладяващия разказ на майор Андонов — ветеран от Втората световна война, участник в драматичните сражения при Драва. Той ни връща век назад в своето детство в с. Трекляно, в казармата и в тежките преходи през Югославия и Унгария. Чуйте подробности за ежедневието в инженерната рота, за бойните другари, пленниците и моменти на човещина сред хаоса по бойните полета на Втората световна война.В епизода показваме неговите ордени и част от личния му архив — следи от лична смелост и дълг. След войната Андонов споделя как се превърна от пионер-щурмовак в учен и агроном, участвайки в мелиоративни проекти и изграждането на зеленчуковия пояс около София.Епизодът е изпълнен с уроци за смелост, смирение и вяра, а финалното послание на госта призовава към човечност, обич към Отечеството и отказ от омраза.Желаем Ви приятно слушане!

Възродителният процес често се възприема само като изолирано събитие от 80-те години. В този епизод на подкаст „Българска история“ обаче професор Евгения Калинова разкрива, че той е само крайната точка на една стогодишна историческа нишка. Гостенката разплита сложната и често противоречива политика на българската държава към малцинствата, започвайки още от Освобождението през 1878 г. Професор Калинова анализира факторите, довели до внезапното решение за смяна на имената в края на 1984 г., и как властта се опитва да намери идеологическо оправдание за този акт. През призмата на документите и архивните източници тя хвърля нова светлина върху отношенията между България и Турция, описвайки ги като „скачени съдове“. Изследва детайлно социалния профил на населението в смесените райони и обяснява защо международният контекст се оказва решаващ за съдбата на хиляди семейства. В разговора професор Калинова поставя важния въпрос за моралния компас на историка и необходимостта процесите да се разбират в дълбочина, преди да бъдат съдени. Това е най-подробният анализ в нашия подкаст, в който водещият експерт по темата разказва за една от големите травми в съвременната ни история.Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

„Битките, които промениха света“ е гостуваща рубрика с водещ д-р Константин Голев.Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!