Подкаст за политика, култура и добро възпитание на ClubZ.bg
Z-Каст, еп. 246 - Младите ли са новите swing избиратели и кой ще реши балотажа?
Епизоди
Send us Fan Mail Ниският резултат на първия тур не може автоматично да се чете като оценка за управлението, а слабата кампания и усещането за предварително решен вот са демобилизирали част от избирателите. Това коментира в Z-Каст политологът Георги Петков дни преди балотажа на президентските избори. Според него особено интересна е промяната при младите избиратели, които все по-трудно могат да бъдат разглеждани като сигурен електорат на една политическа сила. "Забелязахме през април, че младите подкрепиха "Прогресивна България", сега забелязваме, че младите подкрепят Гюров и Кандев на този етап. Иначе казано, към младите трябва да са основните действия за агитиране." Петков свързва това и с различния подход в социалните мрежи, където част от кандидатите са водили много по-целенасочена кампания към по-младата публика. Другата голяма тема е опитът вотът да бъде представен като избор между Изтока и Запада. Според него подобна линия може да мобилизира твърдите ядра, но да отблъсне избирателите в центъра. "Дават се два варианта - или си прозападен и обичаш напълно всичко, което идва оттам, или си проруски и мразиш Европейския съюз. Това не е правилен подход спрямо избирателя в едни мажоритарни избори." Ще потърси ли някой от кандидатите подкрепата на ГЕРБ преди балотажа? Ако го направи, какви ще са последствията? Защо президентският вот не бива да се приравнява директно с подкрепата за партиите? Умишлена разработка ли е политическата апатия в България? Има ли смисъл от президентски дебат, когато идва в последния момент? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Вече две седмици тече президентската предизборна кампания, но основната ѝ тема остава мистерия. Скандали, геополитика, обещания за икономиката и доходите - кандидатите говорят за почти всичко, включително за въпроси, по които президентът няма преки правомощия. Какво е различното този път и какво се повтаря от предишни избори? По темата в Z-Каст разговаряме с политическия редактор на Клуб Z Пламена Игнатова. "Кампанията е стандартна, както казахме, но е морално укорима", отбеляза тя. И дава конкретни примери от обиколките на Илияна Йотова - без да е ясно те дали са в качеството й на действащ президент или каниддат. Сред тях са посещение в завод "Арсенал" в Казанлък заедно с министър и обещания пред жителите на Гълъбово, че минното производство няма да бъде закривано, а дори ще се разкриват нови мощности. "Изборният кодекс в същото време пак абсолютно забранява използването на държавен и общински ресурс в предизборната кампания." Другият голям проблем е липсата на истински дебат между основните претенденти. Йотова отказа предложените срещи с Андрей Гюров преди първия тур, като заяви готовност за дебат на балотажа. "При добро желание от страна на всички кандидати и в това число и на водещите, според социологията до момента, може да се организират всякакви дебати, по всякакво време, във всякакви платформи.", отбелязва Игнатова."Но едно е ясно - хората искат да чуят президента им да изразява ясни позиции." В разговора обръщаме внимание и на това как кандидатите достигат до избирателите. Докато в национален ефир доминират рекламни послания и отделни изказвания, значителна част от кампанията по места остава почти невидима. Липсата на силни регионални медии допълнително затруднява проследяването на обещанията и посланията, отправяни пред местните общности. Какво се случва със скандала около помилването на т.нар. Петрички Ескобар и може ли той да повлияе на изборите? Защо се провалиха опитите за парламентарен дебат по случая? Има ли реален шанс огромната разлика между водещите кандидати да бъде стопена до балотажа? Накъде могат да се насочат гласовете на избирателите на ГЕРБ и каква роля ще има позицията на Делян Пеевски? Защо част от българите, гласували на парламентарните избори на 19 април, сега не възнамеряват да отидат до урните? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Два търговски кораба бяха атакувани в българската изключителна икономическа зона в Черно море - инцидент, който поставя въпроси далеч отвъд това чии са дроновете и какви са били целите им. Нарушен ли е българският суверенитет, докъде се простират правата на България в тази част от морето и може ли войната да превърне корабоплаването край страната ни в трайно рискова дейност? За това разговаряме с международния редактор на Клуб Z Веселин Желев в новия Z-Каст. "Пряко нарушение на териториалната цялост и суверенитета на страната ни няма, но има засягане на важни български икономически интереси. От гледна точка на националната сигурност, разбира се, когато близо до 70 мили от брега стават експлозии и умират хора, очевидно е, че това е риск за националната сигурност", казва Желев. Според него по-големият проблем е как подобни атаки променят риска за корабоплаването, търговията и застраховането в Черно море. "Аз не мисля, че в случая става дума за два кораба. Аз мисля, че става дума за частен случай на стратегическо действие - на превръщане на цялото Черно море в зона на войната", казва още Желев. Подобна ескалация може да има последствия далеч извън региона - от украинския износ и световните цени на зърното до сигурността на източния фланг на НАТО. "Ние като че ли живеехме в някакво самозаблуждение, че това няма да ни засегне. Виждаме, че започва да ни засяга." Може ли атаката да доведе до активиране на член 5 на НАТО? Има ли основание България да поиска консултации със съюзниците по член 4? Какъв може да бъде икономическият ефект от подобни атаки срещу корабоплаването в Черно море? И адекватна ли е реакцията на премиера и президента Илияна Йотова? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 244. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Убийството на бизнесмена и собственик на "Ботев" (Пловдив) Илиян Филипов върна познатия въпрос - завръщат ли се показните престъпления от 90-те години? За това разговаряме в новия Z-Каст с криминалния репортер на Клуб Z Стефан Миланов, който следи организираната престъпност от три десетилетия. "Интересното е, че някак си насилието при тези големи пари спря", казва Миланов. И посочва мащаба на промяната - през 1993 и 1994 г. в България е имало над 490 убийства годишно, докато в последните години те са 8-10 пъти по-малко. "Разликата между 490 убийства и 50-60 убийства е много хубава. Това говори, че по някакъв начин, макар много по-трудно от всички останали, много по-бавно и с много повече родилни мъки, може би се нормализираме", казва той. Но защо насилието около големите икономически интереси намаля? Една от възможните причини според Миланов е, че териториите и интересите вече са разпределени: "Някак си всеки вече си е получил пая." Защо предполагаемият извършител на убийството на Филипов беше открит толкова бързо? Какво се промени от мутренските години насам? Каква е връзката между големите пари, обществените поръчки и насилието? И какво би означавало, ако показните убийства отново зачестят? Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail От години Доналд Тръмп воюва с медиите - но след като се опита да изгони CNN, "Политико" и MS Now от Белия дом, в бойкота срещу него застана дори Fox News - телевизията, която традиционно е най-благосклонна към него. Защо се стигна дотук и започва ли да губи позиции лидерът на републиканците? Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува журналистът и професор по журналистика в САЩ Христофор Караджов. Според него солидарността на Fox News с останалите големи телевизии има и съвсем практична причина - следващият президент може да е демократ и тогава ограниченията да бъдат насочени срещу самата Fox. Но големият въпрос е доколко традиционните телевизии все още имат влиянието, което притежаваха доскоро. "Един Джо Роугън, да речем, подкастът на Джо Роугън, който се слуша от десетки милиони хора, или се гледа, защото той го има и на аудио, има го на видео, както тук при нас. Много по-влиятелен е, отколкото примерно CNN или Fox News", коментира Караджов. Всичко това се случва преди междинните избори в САЩ, на които републиканците ще трябва да защитават мнозинството си в Конгреса. Караджов смята, че Тръмп вече се превръща в тежест за собствената си партия, а загуба на Камарата на представителите може сериозно да ограничи Белия дом. "Дори демократите почти гарантирано ще вземат мнозинство, то пак ще е с 15-20 души, може би, нещо от този порядък, което не е страшно много, но това ще си е тяхно. Тоест те ще могат да гласуват, особено ако гласуват монолитно, анблок, всякакви неща, които ще спъват Тръмп определено." Ще се върнат ли изгонените медии в Белия дом? Ако демократите спечелят, може ли Конгресът реално да блокира политиките на Тръмп? Защо войната с Иран разочарова дори най-големите му привърженици? Кой може да наследи Тръмп начело на Републиканската партия? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Има ли реален шанс за нови преговори между Русия и Украйна и какво трябва да се промени, за да престанат те да бъдат просто "ритуал"? Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува дипломатът и политически коментатор Илиян Василев. Според него Владимир Путин все още вярва, че има военно решение на войната. Затова и истински преговори трудно могат да започнат, преди Кремъл да се убеди, че продължаването на бойните действия няма да донесе желания резултат. Но провалите на фронта сами по себе си може да не са достатъчни. Василев смята, че те могат да бъдат прикрити от руската пропаганда. Много по-сериозен проблем за Кремъл би възникнал, ако последиците от войната започнат да се усещат пряко в Москва. "Трябва да се види Москва първо, как реагират. Москва е най-важната. Ако в Москва се надигне, примерно няма топло, няма ток, има отключване. Това е огромен стрес, а украинците свикнаха, те са много по-издръжливи. Досега на Путин пропагандната теза беше, че Москва не чувства война. Но ако това се случи, тогава би било огромен стрес и натиск върху Кремъл." Василев вижда и друга опасност за режима - не непременно открит бунт, а момент, в който хората постепенно отказват да участват в системата и да съдействат на властта. "Но има един предел. И тук не говорим само за възможността за бунтове. Говорим за по-страшното за тази система - така наречената колективна резигнация. Те просто се оттеглят и тогава всеки се спасява поотделно и самият живот престава да функционира както е бил. Отказват просто да сътрудничат на властите и толкова." Има ли шанс този път Русия и Украйна да започнат истински преговори? Какво може да принуди Путин да приеме, че военно решение няма? Каква роля остават да играят Тръмп, САЩ и Европа? Как се срива една авторитарна система? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Президентските избори се очертават като най-скъпите в историята на България. Но защо вотът поскъпва толкова, къде отиват парите и може ли изборите да струват по-малко, без това да е за сметка на доверието в тях? Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува изборният експерт Стоил Стоилов. Една от причините за растящата сметка е машинното гласуване. Но според Стоилов проблемът далеч не се изчерпва с машините. България поддържа огромен брой секции, включително там, където гласуват само няколко десетки души, а всяка от тях означава нова комисия, възнаграждения и логистика. В страната има над 880 секции с до 99 регистрирани избиратели, в които средно гласуват едва 39 души. "Понякога ЦИК се превръща в помощна агенция за социално подпомагане на местни партийни активисти и приближени на съответните кметове. Защото знаете, че кметовете назначават секционните избирателни комисии." Според него една от възможностите за намаляване на разходите е броят на секциите и членовете на комисиите да бъде по-тясно свързан с реалния брой гласуващи. При малките населени места могат да се използват по-малки комисии, общи секции за няколко села или преброителни центрове. Другият голям проблем е българският избирателен списък. Разходите се планират за над 6 млн. души, въпреки че реално гласуват далеч по-малко. Според Стоилов е време да възприемем активната регистрация, при който участвалите в последните избори автоматично остават в списъците, а останалите могат да се регистрират преди следващия вот. Но по-скъпите избори поне правят ли ги по-надеждни? България въведе машини, видеонаблюдение и редица допълнителни механизми след години на подозрения за манипулации. Според госта обаче общественото усещане за мащаба на нарушенията често е много по-голямо от реалните им размери. "Когато се появи видеонаблюдението, медиите тиражираха по 100-150 пъти една и съща секция за нарушения. Но те не са 150 секции. Тя е една секция в Малорад, една в Белица и още десет. Като ги тиражираш по сто пъти, хората остават с впечатлението, че в три-четири хиляди секции се манипулира." Защо президентските избори стигнаха рекордна цена? Имаме ли прекалено много секции и членове на изборни комисии? Може ли активната регистрация да свали разходите? Какво трябва да се промени в Изборния кодекс след президентския вот? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Президентските избори, работата на парламента при стабилно мнозинство и предстоящият избор на членове на Висшия съдебен съвет - къде ще бъдат големите сблъсъци през новия политически сезон? Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува политическият редактор на Клуб Z Лъчезар Лисицов. Президентските избори тепърва ще погълнат общественото внимание. И то при ситуация, в която повечето анализатори още преди кампанията говорят за вота като почти предрешен. А залогът не е малък - кой ще наследи Румен Радев и колко власт всъщност ще има следващият президент. И главнокомандващ - който може да не посмее да нарече Русия агресор. "Когато имаш военна ситуация и трябва да вземеш страна, да се опитваш да бъдеш балансиран, това е много сложно." А докато президентската надпревара привлича публичното внимание, една от най-важните политически битки може да се окаже другаде - при избора на членове на ВСС, където управляващото мнозинство ще трябва да търси допълнителни гласове. "Големият проблем е с правосъдната система, защото тя е завладяна. Меко казано. Това е основен стоп на демокрацията." Скучен ли е парламентът със стабилно мнозинство? Ще успеят ли "независимите" кандидати за президент да излязат извън твърдите партийни ядра? Ще бъде ли войната в Украйна умишлено избутана встрани от президентската кампания? Кой с кого ще се разбере за ВСС - ПБ с ГЕРБ, или има и други варианти? Отговорите - в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail В последните няколко седмици велосипедистите в София се сблъскаха с акция - Столична община реши да ги предупреди, че не спазват закона, като карат в парковете. И наистина, ЗДП казва - всеки над 12 години не може да минава с колело там, където е зона за пешеходци. Фактът, че в парковете на столицата велоалеи почти няма обаче разгневи едни от най-лъганите гласоподаватели и събра няколкостотин велосипедисти на протестно шествие. То започва от пилоните на НДК, където малко преди началото му разговаряме с една от организаторките на протеста - Теодора Абрашева от "Критична маса - България“. Според нея казусът с парковете не е просто за кефа на велосипедистите - и даде пример с най-големия парк в града, в който няма никаква велосипедна алея. "Борисова градина е много ключово място за София, защото много хора минават оттам не просто да си почиват и да се разхождат с велосипедите, а реално отиват на работа, което няма просто алтернатива. Първо, по „Цариградско“ не може да се кара, второ, по „Драган Цанков“ също е невъзможно, особено в посока нагоре, и съответно тази част – „Младост“, „Дружба“ – са отцепени от центъра. Тоест нямаме алтернатива, по която да се движим, ако не сме в Борисова.“ И в други паркове местата за минаване са малко. А и сегашната, и предишната администрация обещават да построят по 100 км велоалеи в началото на мандата си, към края не са изпълнили и една десета от това. "Искаме безопасност и искаме да няма конфликт между нас и пешеходците, нито между нас и шофьорите. [...] В София все пак ние се движим в една джунгла от различни препятствия", обяснява още тя. Защо властите решиха сега да следват за спазването на закона? Трябва ли законът, който на практика забранява на велосипедистите да карат по пешеходните алеи в парковете, да бъде променен? Защо полицията преследва велосипедисти в парковете, докато автомобили редовно блокират велоалеите по „Раковски“ и „Дондуков“? Велосипедните алеи в парковете не са ли въпрос на план, една боя и няколко знака? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Убийството на 37-годишен мъж в Пловдив, за което са обвинени младежи, постави отново въпроса за насилието сред най-младите. Но отвъд конкретния случай остава по-голямата тема - как се говори за агресията сред учениците, кога омразата започва да изглежда нормална и какво кара тийнейджъри да попадат в групи, в които насилието се превръща в начин за доказване. В новия Z-Каст този път ни гостуват не експерти или политици, а три млади жени - Неда, Ани и Мая - две ученички и една студентка. Те споделят своя непосредствен опит от училището и университета с насилието сред връстниците им. Разговорът тръгва от физическата агресия, но бързо стига до вербалния тормоз, отношенията с родителите, реакциите на учителите, социалните мрежи, дискриминацията и радикализацията. "Някак си не се стига толкова често до физически акт, но вербалното насилие е някакъв ужасен проблем. Обиди на какво ли не основание - сексуална ориентация, раса, пол... Ужасни неща ми чуват ушите непрекъснато", обяснява Мая. Източник на агресията често според тях е директен пример от родителите. "Много чест случай при агресивни деца идва точно от родителите, когато самият родител е агресивен и това е показвано на детето", обяснява Ани. Коментираме и тийнейджърите, обвинени за убийството в Пловдив - и странният им профиб. "Странно е и това, че те са "алтернативни" по някакъв начин. Аз очаквах, че ще са малко по-така - очаквах, че ще са локални, с анцузите, с чантичките, с обръснатите глави...", отбелязва Неда. На каква възраст младите са най-уязвими към радикални идеи и защо? Как дори момичета попадат в компании, изградени около крайни възгледи и агресия? Как реагират учителите, когато ученик системно обижда или тормози други деца? Докъде стига свободата на словото и кога даването на трибуна на крайни възгледи започва да ги нормализира? Как връстниците на Неда, Ани и Мая реагират на убийството в Пловдив? И в крайна сметка - какво можем да направим, за да има по-малко агресия, омраза и дискриминация? Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 237 Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Десетки хиляди мигранти преминаха от Мароко към испанския автономен град Сеута за кратък период. Нова мигрантска вълна ли се задава към Европа, или става дума за организиран натиск с политически цели? Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува кореспондентът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов. Според него случилото се не е обикновена миграционна криза. "Уникалното е, че тук става дума за една открито хибридна атака." А именно - фалшиви новини, уверяващи мароканци, че сега е моментът да влязат в Европа. Макар дефакто никой да не стъпва в Шенген. Инджов посочва и мащаба на случилото се, като сравнява броя на преминалите с населението на самия автономен град - и в двата случая близо 80 000 души: "Още една Сеута нахлува в Сеута." Според него засега няма основания да се говори за нова голяма мигрантска вълна към Европа, но остава опасността миграцията да бъде използвана като средство за натиск. "Това е вече по-голямата опасност - че мигрантите се използват и за хибридни атаки." Говорим и за политическите последици от подобна криза, възможното засилване на крайната десница, отношенията между Мароко, ЕС и САЩ и контрола по европейските граници. Какво всъщност се случи в Сеута? Задава ли се нова мигрантска вълна? Може ли миграцията да се превърне в инструмент за политически натиск? Ще спечели ли крайната десница от новите страхове в Европа? Отговорите - в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail За първи път в историята си "Хамас" заявява готовност да се разоръжи. Дали това е началото на край на войната в Газа или поредният тактически ход в един от най-дългите конфликти в света? Това е основната тема в новия епизод на Z-Каст, в който ни гостува международният редактор на Клуб Z Капка Тодорова. Според нея самият факт, че организацията изобщо говори за разоръжаване, представлява историческа промяна. "За първи път в историята си Хамас изобщо формулира изречение: 'Да, съгласни сме да се разоръжим'", казва тя. Тодорова обаче предупреждава, че подобна заявка не означава автоматично мир. "Да вярваш на подадената ръка и добрата дума е западна технология на преговори, но не е там", отбелязва тя, И припомня за сложната структура на "Хамас", вътрешните противоречия в организацията и влиянието на регионални играчи като Иран и Турция. "В Газа икономика няма. Хората, които изкарват пари, са терористите. Оръжието е в тях, парите са в тях", казва още Тодорова. Говорим бъдещето на Израел преди парламентарните избори през октомври, вътрешнополитическите проблеми в страната и отражението на войната върху обществото. Какво реално означава евентуално разоръжаване на Хамас? Защо мирът не може да бъде постигнат само с предаване на оръжията? Какви са шансовете Бенямин Нетаняху да запази властта? Защо изборите през октомври могат да се окажат решаващи за бъдещето на Израел като демократична държава? Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и слушайте в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Още преди премиерата си "Одисея" на Кристофър Нолан се превърна в една от най-оспорваните филмови продукции на годината. Дебатът не беше за режисурата или интерпретацията на Омировия епос, а за избора на актьори за някои от второстепенните роли. Според програмния директор на "Киномания" и Кино "Одеон" Христо Христозов обаче именно този спор е изиграл ролята на най-добрата възможна реклама. В новия епизод на Z-Каст той коментира защо дебатът около кастинга е отклонил вниманието от истинските теми във филма и защо "Одисеята" трябва да се разглежда като съвременен разказ за човешките ценности. "Не е важна клюката. Филмът говори за принципи, а принципите са универсални правила, които независимо дали ни харесват или не, остават непроменени." Христозов подчертава, че Нолан не прави буквална екранизация на Омир, а съвременна интерпретация, която кара зрителите да търсят първоизточника. "Филмът успява да говори на съвременния човек. Не е нужно да си чел "Одисея", за да го гледаш с разбиране. Даже след това ти се чете, защото искаш да разбереш още повече", казва той. "В момента в глобален мащаб огромни тиражи на "Одисея" биват отпечатани, наново се издава, преиздава, хората четат. Този филм има изключително ценен образователен ефект." Разговорът засяга още връзката между "Одисеята" и новия филм на Гюс ван Сант "Мъртва хватка", общите теми за човешкото достойнство, както и въпроса може ли киното да се превърне в място за диалог, вместо за разделение. Защо "културната война" около кастинга всъщност помогна на "Одисеята"? Трябва ли екранизация на митологичен епос да бъде исторически достоверна? Можем ли да направим връзка между "Одисеята" и новия филм на Гюс ван Сант "Мъртва хватка"? Може ли киното да накара хора с противоположни убеждения да разговарят, вместо да воюват? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 234-и епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail След 13 години спорове, обществени обсъждания и неуспешни опити, София отново е на прага на решение за бъдещето на Борисовата градина - приемането на Подробен устройствен план на парка. В новия епизод на Z-Каст ни гостуваарх. Любо Георгиев, заместник-кмет на Столична община по направление "Градско планиране и развитие", който обяснява какво всъщност представлява подробният устройствен план (ПУП) и защо около него има толкова много спорове. "Това, че има план за застрояване, не означава, че паркът ще бъде застроен. Всъщност, ако искаш да спреш някакъв вид застрояване и презастрояване, трябва да имаш такъв план, за да поставиш рамките", обясни той. По думите му най-големият риск за Борисовата градина не е самият план, а липсата на такъв. "Без план Борисовата градина ще продължи по течението на произвола и на възможните намеси, които през годините са се доказали именно заради липсата на план", посочва той. В епизода се обсъждат още най-спорните теми около бъдещето на парка – трябва ли да бъде възстановен стадион "Юнак", необходими ли са подземни паркинги, къде могат да се провеждат концерти и спортни събития и как да бъде намерен баланс между природата, спорта, културата и обществения интерес. Трябва ли да има нови стадиони и подземни паркинги в Борисовата градина? Защо липсата на ПУП създава повече възможности за строителство, а не обратното? Има ли място за концерти, спорт и други събития в най-големия парк на София? Възможно ли е след 13 години спорове СОС най-после да приеме устройствен план за Борисовата градина? Отговорите на тези въпроси и още - гледайте и чуйте в Z-Каст 233. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Вчера Съдът на ЕС взе решение във вреда на Унгария - ценовите тавани противоречат на правото на ЕС. Натам ли отиваме и ние с опитите на управляващите да влияят на базовите цени? Какво да очакваме от новия бюджет, струва ли си взимането на още дълг, какви са перспективите пред българската икономика - по тези въпроси разговаряме в новия Z-Каст с икономическият журналист и водещ на предаването „Ревизия“ по Nova News Йордан Бързаков. Неясни експерименти като "справедлива цена" и "справедлива стойност" не просто не решават фундаментални проблеми. "Проблемът не е, че можем да бъдем наказани. Проблемът е, че мерките са апелативни. Проблемът е, че те няма да свършат никаква работа. Напротив, възможно е да навредят на българската пазарна икономика", коментира той. Макар легално у нас засега да няма ценови таван, това казва на всички чужди инвеститори, че утре България може да промени правилата по всякакъв начин. "Единственият категоричен, 100% безусловен регулатор на пазарната икономика са потребителите", отбелязва Бързаков. Според него пенсионната ни система е станала Понци схема, а за състоянието на нашия бюджет няма невинни - отговорни са хора и сред бившите управляващи, и сред настоящите. "Най-доброто нещо, което мога да кажа за икономическата политика на настоящото правителство и на мнозинството зад него, е, че имат желание. Възможността обаче трябва да бъде подкрепена от способност. И от някаква форма на знание, политическа воля и методика, по която това да се случи. Хаосът е тотален. Нямат никаква представа кое, как и откъде да започнат да правят." Още в разговора: Кой всъщност е основният генератор на инфлацията в България? Защо инвеститорите се тревожат повече от темпа на растеж на дълга, отколкото от неговия размер? Има ли политическа воля за реформи или България отново отлага неизбежните решения? Какво ще научим от бюджета за стойността на обещанията и политическото бъдеще на ПБ и Радев? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 232. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail "Прогресивна България" разполага със 131 депутати и пълната политическа възможност да управлява, но засега показва повече объркване, отколкото посока. Това коментира журналистът Веселин Стойнев в новия епизод на Z-Каст. Според него новата власт е попаднала в парадокс: "много голяма" като парламентарно мнозинство, но "малка" като опит, хора и управленски капацитет. "Те нямат опит, нямат хора. Изправени са пред натиска от огромни очаквания и обещания и сега малко приличат на пате в кълчища", казва Стойнев. Окончателно: ПБ няма да намалява старите пенсии. Новите обаче ще са с 30 евро надолу Той смята, че първите идеи около бюджета, пенсионерите, партийните субсидии и "справедливите цени" създават впечатление за реакции на парче, а не за последователна политика. "Дошъл си на власт с твърдението, че ще бориш олигархията, и първото, което чуват хората, е, че ще махнат ковид-добавките на новите пенсионери", посочва журналистът. По думите му истинският тест ще бъде бюджетът за втората половина на годината - там ще се види дали управляващите имат план за дефицита, инфлацията и администрацията. Стойнев коментира и идеологическия профил на ПБ. Въпреки името и очакванията на част от избирателите, според него формацията не изглежда лява. "Нищо ляво няма в Прогресивна България. Това е една дясноцентристка партия", казва той. Според него голямата опасност пред ПБ е, че властта е получена бързо, но още няма партия, структура и собствен устойчив електорат зад нея. "Тези 131 депутати изведнъж могат да се изпарят", предупреждава Стойнев. Има ли реален бюджетен дефицит или управляващите преувеличават наследството? Защо мерките за "справедливи цени" изглеждат като политически натиск, а не като реформа? Ще успее ли ПБ да се превърне в партия на властта по модела на ГЕРБ? Защо огромното мнозинство може да се окаже капан? Може ли опозицията да помогне на управляващите да не се провалят бързо? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 231 Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Една от първите задачи на всяко ново мнозинство в Народното събрание е да промени правилника - този специален закон, който урежда как работи най-важния орган в нашата демокрация. Управляващите от "Прогресивна България" представят поправките като опит парламентът да стане по-ефективен. Опозицията обаче видя в него съкращаване на срокове, отслабване на контролни механизми и ограничаване на възможностите на всички депутати да си вършат работата. По темата в Z-Каст гостува Пламена Игнатова, политически редактор и парламентарен репортер на Клуб Z. "Това, което се опитват управляващите да кажат, е: спокойно, ние сме много добронамерени към вас. Ние няма да злоупотребяваме с това нещо. През ум въобще не ни минава. А от другата страна чуваме: извинявайте, но не ни правете на глупаци, защото рано или късно всеки се изкушава да посегне на парламентарния правилник като инструмент за надмощие", казва Игнатова. В подкаста тя връща лентата назад към създаването на временната комисия за правилника. Вместо да бъде на паритетен принцип, както е било обичайно през последните години, комисията е формирана пропорционално - т.е. ПБ имат най-много представители в нея. "Това, което виждаме в момента да се случва с правилника, не е, че ПБ залага на качеството, а че залага на бързината. И това остава необяснимо за момента. Те дори не могат да го мотивират", казва Игнатова. Според нея съкращаването на срокове няма да удари само опозицията. То ще засегне и самите депутати от мнозинството, защото не всеки народен представител има експертиза по всяка тема, по която трябва да гласува. Същото важи и за професионални общности, неправителствени организации и експерти, които често дават становища по важни законопроекти. "Много е важно да не се съкращават сроковете за експертни становища. Има много гилдии, които са засегнати от конкретно законодателство. Всеки ден боравят с него - било то бизнес, било то неправителствен сектор - и липсата на време да се запознаят с нови предложени текстове със сигурност би навредила на качеството на законодателството", казва тя. Особено чувствителен е и въпросът за парламентарния контрол. Ако министрите могат да отлагат отговори без реално ограничение, парламентът губи една от основните си функции - да контролира изпълнителната власт. Защо правилникът на Народното събрание е повече от технически документ? Ограничава ли "Прогресивна България" правата на опозицията под претекст за по-ефективен парламент? Как съкращаването на срокове може да влоши качеството на законите? Защо достъпът на депутатите до документи от институциите е важен и за журналистите, и за обществото? Отговорите на тези въпроси гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Румен Радев вече има правителство и собствено парламентарно мнозинство. Но още първият ден на новата власт показа, че най-трудните въпроси няма да чакат обичайните 100 дни комфорт. В новия епизод на Z-Каст разговаряме с политическия редактор на Клуб Z Любен Обретенов, който проследи в Народното събрание гласуването на кабинета. Според него съставът на правителството не е изненадващ като профил, дори отделни имена и CV-та да правят впечатление. "Хора, които може би ще изпълняват задачи, но едва ли ще правят политика", смята той. Една от основните теми е съдебната реформа - от правосъдния министър до предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет. За Обретенов борбата със корупцията и реформата в съдебната власт не могат да бъдат разделяни. "Върховенството на закона е основният икономически ресурс", казва той. Разговорът стига и до Делян Пеевски, ролята на ГЕРБ и провалената идея за парламентарна комисия по казуси около санкционирания за корупция политик. Според Обретенов такива комисии имат смисъл, защото "вадят факти публично", дори когато прокуратурата не стига до резултат. Ще видим ли Радев като един балкански Орбан в близкото бъдеще, или това се отлага с години? Какъв е профилът на новия кабинет? Ще има ли реална съдебна реформа и как ще разберем дали се е случила? Каква опозиция може да бъде ПП-ДБ? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail За първи път от края на 90-те години една политическа сила влиза в Народното събрание със собствено мнозинство. Румен Радев вече няма нужда от сложни коалиционни аритметики, за да излъчи кабинет. Но с това идва и цялата отговорност за управлението - подкрепено в голяма степен и от най-младото поколение. По темата разговаряме в Z-Каст с Георги Петков и Мартин Филипов, политолози от студентската инициатива "Стоп". Двамата коментират защо младите избиратели не се оказаха толкова предвидими, колкото изглеждаше след протестите, как високата активност изхвърли част от малките партии от парламента и защо резултатът на Радев е едновременно шанс и капан. "Оттук нататък не могат да се оправдават с никой. Ако Радев направи грешка, грешката си е негова", коментира Петков. Според него вотът на младите е бил по-скоро вот за стабилност и срещу познатия политически модел, отколкото идеологическо влюбване в новата формация. След години, в които ГЕРБ, ДПС, Делян Пеевски, "сглобки" и кратки парламенти доминираха политическия пейзаж, голяма част от младите са поискали управление "без тях", смята той. Филипов също вижда в резултата не само доверие, но и тежест. "Тази отговорност, която дадоха българите на Румен Радев, е изключително голяма. Ако не се справи с управлението, ще падне и ще го заболи", казва той. Нищо няма да стане бързо, особено наболелите реформи - смяната на Висшия съдебен съвет, отношението към Борисов и Пеевски и възможността за реална ревизия на предишните управления са сред темите, по които гостите са по-скоро предпазливи, отколкото еуфорични. "Този модел не се демонтира за два месеца", казва Петков. Икономиката е другият капан. Новата власт идва с очаквания за социални политики, но и със сериозни бюджетни ограничения. Затова според гостите е напълно възможно първите решения да не бъдат леви и щедри, а непопулярни и дисциплиниращи. "Аз по-скоро очаквам липса на леви политики, защото няма пари", казва Петков. Защо младите предпочетоха стабилност пред геополитически страхове? Може ли Борисов и Пеевски да бъдат извадени от реалната власт? Ще има ли ревизия на предишните управления? Ще издържи ли новото мнозинство първия си сблъсък с бюджета? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail "Справедливостта е за мене лепилото, което ни държи като общност. Спазването на правилата от всеки човек. Държавата ни обаче се е превърнала в антиобраз на справедливостта и основната причина за това е, че съдебната система е много дисфункционална." Това казва д-р Алекандър Симидчиев, кандидат за народен представител от коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България", поставен под номер 3 в листата в 25 МИР - София. Според него един от съществените проблеми в българската политика е, че повечето партии не са системни, а вождистки. "И култът към личността на този човек, независимо от вида партия, се превръща в голяма спирачка да се мисли за принципите и за институциите, а не за конкретните личности. Така че част от големия проблем в българската политика е именно този - че се фокусираме твърде много върху личностите, а не върху принципите", смята той. Системата тежко боледува, но има признаци, че може да бъде излекувана, твърди лекарят политик. По-малък оптимист е за следващия парламент. Устойчива конструкция е малко вероятна да има, смята кандидат-депутатът. "Конфигурация, която в момента се очертава в следващия парламент, не ми дава големи надежди. Подозирам, че това, което може да се случи, е първата политическа сила да се опита да наложи председател на парламента, за да може да си гарантира служебен министър-председател на следващите избори, а как ще се конфигурира служебно правителство после, вече е интересен въпрос." За системата на здравеопазването, която познава добре отвътре, д-р Симидчиев казва, че е лесно да състредоточиш голям финансов ресурс в малко на брой субекти. Те превъртат голямо количество пари, а ти вземаш каймака от тези малко на брой субекти. "Това е, което се случва с болничната помощ, централизирана в няколко огромни икономически субекта, които прават десетки и стотици милиони на годишна база и се опитват да усукват системата и да обясняват колко малко пари има в нея. Те са концентрирали огромния ресурс в себе си, той не е разпределен равномерно", казва той. - Защо е толкова разпространена всеядността в българската политика - без ясно ориентири, с всеки и всичко, срещу всеки и всичко? - Може ли очертаващата се нова конфигурация на силите в следващия парламент да доведе до реална промяна в съдебната система? - Промяната на личностите на даден пост - примерно смяната на главен прокурор, решава ли проблемът? Вторачват ли се от ПП-ДБ в отделни имена, както често ги обвиняват техните опоненти? Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Как трябва да преценяваме политиците? И какво точно значи да влезеш подготвен в политиката? В новия Z-Каст ни гостува Анна Бодакова, кандидат за депутат на "Продължаваме промяната - Демократична България" в 24 МИР София. Вместо да се впускаме в клишетата за "младите лица" в листите, говорим за реалната работа в парламента, блокираните реформи и държава, която твърде често създава пречки там, където трябва да гарантира права и нормален живот. "Политиката не е мръсна работа. Има хора, които я вършат по мръсен и срамен начин", смята тя. А добрата политическа работа не е само по най-големите теми като антикорупционните мерки, съдебната реформа или геополитическата ни ориентация - тя минава и през сектори като социалната ни политика. Там е налице грешен подход, смята Бодакова. "Социалната система има две основни функции - на първо място да осигури защита от риск. На второ място да върне хората, които са извън пазара на труда, извън образованието, към образование и заетост. Тя с втората си задача не се справя. И държи хората в едни капани на бедността, от които после им е изключително трудно да излязат", отбелязва тя. "Дясната социална политика, десните мерки адресират проблемите на входа и се справят с тях още в самото им начало." Защо съдебната система остава зависима и защо фигури като Пеевски продължават да бъдат фактор? Как изглежда работата в парламента отвътре – отвъд скандалите, камерите и показността? Как се правят реформи в парламент, в който ключови партии отказват истински дебат още преди да са влезли в залата? Защо доверието в Народното събрание е сринато и какво се случва, когато политиката се превърне в спектакъл, вместо в работа? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 226-и епизод на Z-Каст. КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Достатъчни ли са мерките на правителството срещу скока на цените на горивата? Каква е разликата между договора с "Боташ", присъединяването към т.нар. Съвет за мир на Доналд Тръмп и споразумението с Украйна в областта на сигурността? Мираж ли е завръщането към "златния стандарт" до 3% бюджетен дефицит? Минава ли той през вдигане на данъци и осигуровки? Как се режат разходи, когато стотици хиляди на публична издръжка очакват ежегодно увеличение на заплатите, а някои - и бонуси? По тези и други въпроси разговаряхме с депутата и икономист Мартин Димитров, кандидат за народен представител от коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България", поставен под номер 4 в листата в 24 МИР - София. "В момента е станала някаква страшна вакханалия" - посочва Димитров по адрес на държавните харчове. И предупреждава, че ако залитнем в популистки мерки, рискуваме фискалната стабилност: "Виктор Орбън в Унгария ги тества тези неща и получи най-високата инфлация в Европейския съюз, така че този социалистички подход никога не е давал добри резултати.""Демократична България" е единствената дясна коалиция в момента. Не ме радва, защото много трудно намираме партньори. Но в център-дясно сме само ние" - посочва още кандидат-депутатът от ДБ. А голямата картина?: "След Шенген и евозоната България има нужда от нова национална цел - да достигнем 90% от средноевропейските доходи." Гледайте и чуйте целия разговор в Z-Каст 225. КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Идват избори, а депутатите излизат във ваканция - макар че могат да продължат да работят и работа има. Неспособността на парламента да приеме част от ключовите закони по Плана за възстановяване и устойчивост заплашва да струва на България милиони евро, но засега не е ясно дали това ще има политическа цена за партиите в кампанията. По темата в новия Z-Каст гостува Пламена Игнатова, политически редактор и парламентарен репортер на Клуб Z. "В момента дори приемането на тези закони е малко или много част от кампанията. Някои минават, други не. Това, че днес един текст се приема, а друг пада, вече не е просто парламентарна процедура, а форма на демонстрация - кой без кого може и кой без кого не може", отбеляза тя. От разговора става ясно, че последните часове на Народното събрание не са просто финал преди ваканцията, а концентрат на политическото напрежение, което ще определя и самата кампания - със стари линии на конфликт, нови зависимости и видим саботаж по част от текстовете, свързани със ПВУ. Остава въпросът и какво ще постигне новият голям играч в парламентарната политика - Румен Радев - и неговата нова формация. "Предстои да видим дали стратегията на екипа на Радев - това мълчание - ще продължи да работи, защото тя до момента работи и свети с неговия ореол на държавен глава, който се изказва рядко, през подбрани канали, и много рядко се появява. Или Радев все пак ще слезе при хората на терен." Какво стана в последния работен ден на депутатите? Губи ли наистина подкрепа Румен Радев, или социолозите мерят различно? Защо ПП-ДБ се превръщат в основна мишена за останалите политически сили? Ще има ли правителство след вота и каква кампания да очакваме? Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия, 224-и епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Време е Европа да се възползва от войната и да си разчисти двора от логистиката на Иран. Тази теза защитава международният анализатор Руслан Трад в интервю за Z-Каст. "Бизнесмен, който е близък на новия лидер на Иран, Моджтаба Хаменей, разполага с портфолио от 400 милиона евро в ЕС. Още 100 милиона британски лири в имоти има самия Можтаба Хаменей. Тези всички активи не са пипани, те не са санкционирани". Трад анализира разминаването между хаотичната политическа визия на Вашингтон и последователната военна стратегия на Израел, насочена към смяна на режима в Техеран. Разговорът дешифрира рисковете от сухопътна инвазия на САЩ, ролята на кюрдските формации и опитите за извличане на иранския обогатен уран директно от ударените подземни обекти. Епизодът осветява ролята на привидно "тихия" съюзник на Ислямската република - Пекин. "Китай снабдява с компоненти (за иранската ракетна програма) иранската армия и Революционната гвардия. Компоненти, които сега пътуват към Иран с китайски кораби. Тъй като са китайски плавателните съдове, никой не ги закача". Въпреки уверенията на Тръмп, че конфликтът е към края си, Трад предупреждава, че той може да продължи и през следващата година. Възможно ли е режимът в Техеран да бъде свален само с военна сила? Как би изглеждала сухопътна инвазия на САЩ? Как войната пренарежда приоритетите на Русия? Каква трябва да е позицията на България? Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 223. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Близо три години след отстраняването на Иван Гешев България продължава да има изпълняващ функциите главен прокурор - Борислав Сарафов. Законодателят въведе шестмесечно ограничение за подобни мандати, но без изричен текст за заварените положения. А ВСС - също с отдавна изтекъл мандат - избягва темата и прехвърля топката на други институции. Може ли обаче новият служебен правосъден министър Андрей Янкулов да направи нещо по въпроса, както вече се опита? Това бе темата на новия Z-Каст, в който гостува Стефан Миланов - съдебен репортер и редактор на Клуб Z. Проблемът е дълбоко институционален. "Когато се прави законови изменения intuitu personae, т.е. правени за един човек, резултатът е, че системата цикли още повече, а Сарафов си е там. Питам аз за кого го написаха този закон за 6 месеца, ако не единствено само заради лицата Борислав Сарафов и Георги Чолаков. И накрая го написваме така, че няма текст, който да казва какво става със заварените положения." Това позволява и бившата дясна ръка на Гешев да изкара почти половин мандат на поста - а нищо не го спира да се кандидатира за него и когато процедурата най-после се задейства. Всички решения обаче минават през едно - смяна на настоящия Висш съдебен съвет, а този въпрос освен политически, е свързан и със състоянието на съдебната система. "Ние имахме избори за Висш съдебен съвет, в които не се кандидатира нито един върховен съдия. Това за мене беше изключително показателно. Ако за най-отговорния орган, в който е концентрирана огромна власт, да не ти се яви нито един върховен съдия - това говори за сериозна демотивация в системата", отбеляза Миланов. Можем ли да махнем позицията на главен прокурор изцяло, каквито предложения има? Как се стига до това прокурори и съдии да тълкуват различно един и същ закон? Какви инструменти има ръководството на прокуратурата, за да държи системата в подчинение? По-добре ли ще е прокурорска колегия с превес на политическите представители? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 222. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Тази седмица президентката Илияна Йотова връчи мандат за съставяне на седмо служебно правителство в рамките на последните 5 години. Този път избраникът за служебен премиер е подуправителят на БНБ Андрей Гюров. Ще имаме ли честни избори - и какво друго може да направи служебният кабинет на Гюров? По темата разговаряме в Z-Каст с политическия редактор и парламентарен репортер на Клуб Z Лъчезар Лисицов. "Аз лично се питам дали правителството на Андрей Гюров ще направи ревизия на предните управляващи. Има какво да се ревизира“, коментира той. И призна, че ако кабинетът тръгне към проверки - по подобие на първото служебно правителство на Стефан Янев - това неизбежно ще предизвика обвинения в пристрастност. Ако обаче не го направи, ще остане усещането за пропусната възможност. Ключов ще бъде изборът на вътрешен министър и готовността за реални действия срещу изборните престъпления, добави Лисицов. Защо Борисов и Пеевски рязко ограничиха публичните си изяви в последните месеци? Има ли шанс БСП да промени поведението си и да излезе от досегашните мнозинства? Каква е ролята на Румен Радев на този политически етап и доколко действа в тандем със Йотова? Ще направи ли Гюров ревизия на предишното управление? Може ли ветото върху Изборния кодекс да не бъде преодоляно? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 221-ви епизод на Z-Каст: Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Кризата с боклука в София сякаш е овладяна - но идва и още една, и още една... защо Столична община се сблъсква постоянно с такива проблеми? По темата разговаряме с проф. Вили Лилков - съпредседател на "Синя България", зам.-председател на Столичния общински съвет и един от съветниците с най-дълъг опит и памет за ситуацията в София. Според него ситуацията с боклука е овладяна, защото общината започва да развива собствен капацитет. "Сега общината е в малко по-силна позиция, защото тя вече има реална представа кое колко струва. Когато аз и вие влезем в един бизнес и работим известно време, вече знаем реалните цени и на чистенето, и на метенето, и на извозването, и на товаренето. Вече не могат, както се казва, да ни цакат и да ни налагат цени." Моделът досега - да се разчита само на частни чистачи, ни вкарва за четвърти път в криза в последните 20 години, подчерта Лилков. А в проблемите с "Топлофикация", която вече има 2,5 млрд. лв. задължения, е в една лъжа, повтаряна през годините - че дружеството може да се справи само. "Реалността е друга: дружеството е с финансови задължения над 2,5 млрд. лв., мрежата е амортизирана, а в производството не са направени нужните инвестиции и няма сериозен план за модернизация, включително в посока когенерация. Така картината остава една и съща – дългове, амортизация и липса на инвестиции." Защо между СОС и Столична община липсва работещ диалог? Какви са целите на икономическото мнозинство в СОС и как работи то? Какво е решението на казуса с "Топлофикация"? Ще видим ли планове за бъдещето на София - не само как да се отървем от поредната криза? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 220-ти епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Масови демонстрации, брутални репресии и отслабващ, но все още устойчив режим – Иран навлиза в една от най-напрегнатите си кризи от десетилетия насам. В този епизод на Z-каст международният анализатор Руслан Трад коментира ескалацията на протестите в ислямската република и обяснява защо сегашната вълна се различава от предишните. "Този бунт излезе от рамките на протестно движение, изискващо една или две отстъпки от режима. Напротив - иска се директно премахване на режима". В разговора се разглеждат ключовите "стълбове" на режима – Революционната гвардия и духовенството, както и потенциалните кофликтни точки между тях. Трад анализира и предизвикателствата пред иранската опозиция, която не може да спечели солидна подкрепа вътре в страната. Специално внимание е отделено на външните субекти – безценната роля на Русия в поддържането на режима чрез технологиите за потискане на интернет и противоречивите сигнали от страна на Доналд Тръмп. Кои са трите фактора, които режимът възприема като заплахи? Назрява ли конфликт между Революционната гвардия и духовенството? Планира ли Тръмп "специална военна операция" и в Иран? Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Американските имигрантски служби застреляха вчера американка на улицата в Минесота. Според очевидци и милиони, видяли кадрите от трагедията - без адеквата причина. Но според федералната администрация 37-годишната Рене Гуд, майка на три деца, е "вътрешен терорист". В новия Z-Каст разговаряме по темата с Христофор Караджов, журналист и преподавател по журналистика в Лос Анджелис, Калифорния. Той разкрива защо репутацията на агентите от ICE е толкова лоша и какви са последиците от техните акции. "Тези офицери на ICE се разхождат маскирани, тежковъоръжени, с автомати, бронежилетки, движат се с необозначени коли. Доста зловещо изглеждащи, като една окупационна армия." И припомни, че тези хайки от въоръжени хора редовно прибират всякакви хора по улиците - американски граждани, легални или нелегални мигранти. В случая видно са налице нарушения - но трябва да се остави на разследващите органи да разкрият подробностите около случая "По правилата на действие такива агенти нямат право да стрелят по кола, само за да я спрат. Нямат право да застрелят човек, защото не се подчинява. Имат право да стрелят единствено ако животът им е в пряка опасност", отбелязва той. Още по-тревожна, е обаче реакцията на федералните власти, дошла буквално минути след смъртта на жената: „Това, което стана, е абсолютно ненормално. Тя беше обявена за вътрешен терорист - без да има разследване, без да е ясно какво е станало. Това е абсолютно безпрецедентно, невероятно грозно, вредно, опасно и разединяващо за Америка.“ Протести вече има, но са налице и много въпроси. Има ли достатъчно напрежение, че да избухне то в протести като при смъртта на Джордж Флойд? Ще има ли пълноценно разследване от федералните и щатските служби около смъртта на Гуд? Дали ескалиращата реторика на Доналд Тръмп е просто хаотично поведение или съзнателна стратегия за управление чрез постоянни кризи и скандали? Изличени ли са напълно границите на приличието в американската политика? Отговорите на тези и още - гледайте и чуйте в новия Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Пренарежда ли Доналд Тръмп световния ред в своя втори мандат - и от колко войни ще ни спаси през предстоящата 2026-та? Това е темата за последния Z-Каст за годината. Гости са международните редактори на Клуб Z Веселин Желев и Христо Римпопов, които анализират как се променят САЩ, Европа, войната в Украйна, Близкият изток и ролята на НАТО в един все по-нестабилен свят. Защо виждаме една различна Америка в последната година - макар вече да сме виждали управление на Тръмп? "Разликата между първия и втория мандат е, че тогава около Тръмп имаше хора, които разбираха от държавно управление и можеха да кажат ‘не’. Днес такива хора няма – всеки, който му противоречи, просто изчезва от администрацията", отбелязва Римпопов. Променила се е генералната стратегия, смята Веселин Желев. "Америка днес се опитва да запази ролята си на глобален хегемон, но без да плаща цената за това – иска някой друг да поеме сметката, което е невъзможно и води до конфликт със съюзниците", отбелязва той. И допълва, че НАТО в момента е в състояние на парализа, а това значи, че Европа няма друг изход освен по-дълбока интеграция. "Европа няма друг избор, освен да започне да се държи като държава – с обща отбрана и стратегическа автономия, защото американското рамо вече не е гаранция", подчертава Желев. И трябва да приемем, че бърз мир в Украйна е невъзможен - не само за Тръмп. "Путин не иска Донбас - той иска цяла Украйна, и това прави всеки опит за бърз и евтин мир фундаментално погрешен", смята Римпопов. Защо вторият мандат на Доналд Тръмп започва с много по-агресивен стил и без „буфер“ от институционални спирачки? Каква е логиката зад идеята за митата и търговските войни и кого реално удрят те – Китай или американските потребители? Какво всъщност означава „мир“ за Русия и защо това понятие се разминава напълно с очакванията на Запада? По какъв начин САЩ използват войната в Украйна като инструмент в по-широката си геополитическа стратегия? Защо Европа продължава да реагира, вместо да действа стратегически, въпреки че знаците за отдръпване на САЩ не са от вчера? Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Вчера правителството подаде оставка, а днес парламентът я гласува - предстоят предсрочни избори. Каква е следващата стъпка? По темата в Клуб Z гостуват Ирина Шекерова и Георги Петков от Студентски клуб на политолога. След шоковата оставка - а може би не толкова изненадваща - основен въпрос е дали ще видим един различен вот от последните седем - ще се включат ли най-младите по-активно и ще се вдигне ли избирателната активност? Няма гаранции за това, смятат те. "Младите хора имат много голям проблем с легитимирането на властта. Те не виждат легитимация чрез гласуване", каза Ирина Шекерова. Според нея това не е отказ от демократичния процес, а отказ да се приема за легитимна власт, произведена без реален избор. Не липсват толкова нови формации, колкото политически идеи, и затова гражданската енергия все по-често се насочва към протести, натиск и участие в обществени каузи. "Когато гласува протестно, българинът просто не ходи да гласува. Когато нещо го дразни, той не си дава вота. А в случая няма и за кого", каза Георги Петков. Съществува като цяло идеологическа празнина, но и конкретно незапълнена центристка ниша в българската политика, смята още той. Изборите възпроизвеждат проблема, а не го решават. Ще доведат ли новите избори до реална промяна или до пореден познат резултат? Ще излезе ли Румен Радев сега на избори с нова формация, или ще чака още? Изчерпани ли са ПП–ДБ като алтернатива? Защо в България липсват реални идеологически дебати и как това влияе върху отказа от участие в избори? Може ли гражданската енергия да се запази и след изборите или системата отново ще я „изсмуче“ чрез апатия и повторение на цикъла? Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия, 216-ти епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Докато във все повече европейски държави зависимостта от наркотици отдавна се разглежда като здравословен проблем, изискващ грижа, превенция и дългосрочна подкрепа, в България моделът остава почти изцяло наказателен. А за него се сещаме, когато стане трагедия или скандал с политически привкус - макар малкото данни, с които разполагаме, да сочат, че този подход не работи. В новия епизод на Z-Каст темата коментира Юлия Георгиева – дългогодишен активист, експерт по зависимости и съосновател на центъра "Розовата къща". По думите ѝ, въпреки съществуващите стратегии „на хартия“, реалната държавна политика се изчерпва с репресии, полицейски акции и кампании без доказана ефективност. "Бюджетът за намаляване на вредите в България е около 160 хиляди лева за цялата страна. За няколко години се даде десет пъти повече за ппреследването на престъпления", казва Георгиева. "Това, което България прави последните над 20–25 години, е да забранява неща, да забранява хора и да ги рестриктира до степен, в която може да се срути животът им." Според нея най-големият проблем не е само в липсата на ресурси, а в дълбоко вкорененото убеждение, че зависимият човек е „лош човек“ – някой, който трябва да бъде наказан, изолиран, срамен. "Когато ти обясняваш цял живот на едни хора, че те са отвратителни и ти ще ги поправиш, те казват: 'Няма пък!'... Когато един човек знае, че той е лош човек, той спира да има очаквания към себе си да бъде добър човек.“ Именно това е целта на "Розовата къща" - да помага на хората, които често нямат нищо и са изоставени от системата. Има ли у нас институции за подкрепа на наркозависимите деца? Навлиза ли фентанилът у нас и заплашени ли сме от опиоидна криза като в САЩ? Защо животоспасяващият налоксон е недостъпен в България? Какви са политиките на развитите държави, които наистина работят? Отговорите на тези и още много въпроси - гледайте и чуйте в новия, 215-и епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Панайот Стефанов се връщаме 10 години назад - към дъждовния ден на първата премиера на списанието му "Нула32". Следва плавен преход към настоящето - и историите, които променят начина, по който възприемаме града (в този случай - Пловдив). Разказ за това как едно списание успява да изгради собствена вселена от идеи, естетика и отношение към света...преди да разбие жанра. "Благодарение на академичните ми потапяния в дълбокото, измислих си няколко oпозиции, които дефинират печатното издание днес и го разграничават от дигиталното и повърхностното скролване", обяснява Панайот. Кои са тези "oпозиции"? Как се оцелява сред бюрократичните абсурди, които често подчиняват културните инициативи у нас? Защо изкуственият интелект няма да убие "автора"? Отговорите на тези и много други въпроси - чуйте в еп. 214 на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail На 1 ноември се навършва една година от трагичния инцидент в Нови Сад, при който падането на козирка на жп гарата отне живота на 16 души - мъже, жени и деца. След объркани обяснения на властите избухват протести, инициирани от студенти - и вече година хиляди сърби протестират ежедневно срещу режима на Александър Вучич. В навечерието на годишнината десетки хиляди се стичат в Нови Сад - с коли и пеш - за нов масов протест, а в епизод 213 на Z-Каст журналистите Христо Римпопов и Борислав Кръстев обсъждат ключовия въпрос - дали натискът срещу режима на Александър Вучич може да доведе до политическа промяна в западната ни съседка. "Това беше като убийството на Франц Фердинанд – тази козирка, която падна в Нови Сад, се превърна в символ на рухването на едно управление", казва Римпопов. Според него Вучич прилага различни тактики – от подмяна на министри до инсценирани контрапротести – но автентичният характер на недоволството не може да бъде заглушен: "Хората, които вървят към Нови Сад, са част от съпротива, която Вучич, въпреки че държи цялата държава, не може да създаде изкуствено." Това обаче не значи, че можем скоро да очакваме оставка от Вучич. А повече за протестите в Сърбия този уикенд може да очаквате от пратеника на Клуб Z там - Борислав Кръстев. Защо протестиращите искат предсрочни парламентарни избори и има ли шанс това да се случи? Как реагира властта на протестите и какви тактики използва Александър Вучич, за да ги омаловажи? Има ли реална опозиция и алтернатива в Сърбия? Защо студентите не излъчват свои политически лидери? Възможна ли е българска сглобка в сръбския парламент? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 213-и епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Кога осъзнахме, че имаме системен проблем с детската агресия? Когато се случи най-лошото в МОЛ-а ли, където водим децата на кино, на парти център? А там, където молове няма...? Как съучастваме в изграждането на психичното (не)здраве на нашите деца? Къде е е родителят и от къде започва учителят? Защо пак тичаме след събитията с частични мерки и шум "за три дни"? Къде е превенцията? Пропусна ли държавата, пропуска ли все още, да издигне детето в култ, в обект на националната сигурност? Забраните ще решат ли проблемите? По тези и още въпроси разговаряхме в новия Z-Каст с психолога Младен Владимиров - с над 20-годишен стаж в системата на образованието, работата с деца и интервенциите при кризи. "Всички ние създадохме свят, в който децата ни се държат враждебно и възприемат всичко като бойно поле. Ние сме в война – война по пътищата, война в парламента, война на пазара, война в мола. Много сме добри на интервенциите и на реакциите. Никак не се справяме обаче с превенциите или с проакциите и тук е големият проблем", посочва Владимиров."Имаме електроуред – детето – който за да функционира, трябва да бъде вързан към мрежата. Ако контактът не е изправен, трябва да се включи бушон. Но всички тези защитни звена не сработват", обобщава той. По думите му институциите не сработват, не комуникират, докато бюджетите за милиони се харчат, а приближени се благоустрояват. За психолога превенцията трябва да започне още от утробата - да се подготвят психически родителите за родителството; да мине през забавачката, училището, дори университета, работната среда. "В момента в който си говорим, някъде някое дете е обект на физическо насилие. И понеже няма да бъде убито или да получи тежка телесна повреда, ще му сложат йод, реванол, кислородна вода и ще продължи напред. Но то вече ще знае, че от насилието боли", отбелязва психологът. И призовава да си спомним какви сме били ние като деца - какви страхове и желания сме имали - за да помогнем на децата си днес. Не само на собствените, а и на останалите. Целия разговор с Младен Владимиров гледайте и чуйте в новия, 212-и епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Решение на реални проблеми ли е забраната на социалните мрежи за деца под 15 г.? Или поредната мярка "на хартия", която няма да се прилага? Какво всъщност стои зад поредицата "реформи" на МОН - популизъм или липса на реален план? По темата в новия Z-Каст разговаряме с Васил Лозанов, учител по философия и гражданско образование, и Албена Бъчварова – политически редактор на Клуб Z и майка на ученичка. "Думата "забрана" започна да се появява твърде често – МОН стана Министерство на забраната“, казва Лозанов. "Вместо забрана трябва да има регулация – да уредим отношенията, не да ги отрежем. Може би е дошло е време за предмет "Човекът и технологиите" още от началните класове." Според Бъчварова социалните мрежи наистина са реален проблем за децата, понякога дори животозастращаваш - с всички "предизвикателства" онлайн - но тази битка е тежка и сложна. "В България се пускат забрани, които са обезсмислени от реалното им прилагане – никой не следи. Липсата на емпатия е огромен проблем – тя се учи с примери, не с лозунги", отбеляза тя. Кой реално носи отговорност за децата онлайн – семейството, училището или платформите? Защо образованието у нас все още мисли през наказания и забрани, а не през развитие и подкрепа? Как неравенството и липсата на подготвени учители подкопават смисъла на всяка реформа? Може ли гражданското и философското образование да върнат емпатията и критичното мислене в класните стаи? И защо системата все така изглежда заета да „генерира шум“, вместо истински промени? Отговорите на тези и още въпроси – гледайте и чуйте в новия, 211-и епизод на Z-Каст: Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Ще ни зарие ли боклука през декември, когато договорите за сметопочистване на още 15 района изтичат? Какво стои зад тази криза всъщност? По темата в новия Z-Каст разговаряме с Георги Кузмов, кмет на столичния район "Оборище". "За съжаление, партиите някакси не разбраха, че техните интереси не са интересът на хората", обяснява Кузмов. "Много често, когато дадем проект, който е важен за района, Общинският съвет го спира само защото не сме от правилната партия. Те не искат ти да си успешен – искат да изглеждаш зле пред обществото, за да спечелят те следващия път." Районните кметове нямат много възможности да реагират на кризата и чакат плана на Столична община, призна той. "Проблемът с боклука в световен мащаб е сериозна сила, защото може да сваля правителства“, казва Кузмов. "След като вече две години сме в това управление, виждаме много дейности, които логически би трябвало да бъдат в районите. Районните кметове най-добре знаят и могат да контролират процеса." Но това не може да стане просто като общината прехвърли дадена задача на районната администрация - защото за всяко нещо трябват хора и пари, подчертава кметът. Кой наистина носи отговорността за кризата и другите проблеми на столицата? Какви конкретни решения и реформи в сметосъбирането са нужни? Имат ли място гражданските и експертни съвети в районната администрация? По-добър вариант или форсмажорно решение е общинско предприятие да поеме боклука - вместо частни фирми? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в 210-ия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Новият политически сезон започва бурно – с пореден вот на недоверие, скандали около МВР и очакван първи бюджет в еврозоната. Какво ни очаква в следващите месеци? По темата в Z-Каст гостува Лъчезар Лисицов, политически редактор на Клуб Z. Вотът на недоверие е реално PR инструмент, не реална заплаха за кабинета, отбеляза той. Лисицов подчерта, че това иначе "ядрено оръжие" на опозицията е обезценено заради честата му употреба – четири пъти в предходната сесия. Но въпреки това според него това правителство няма дълъг хоризонт. "Можеше, ако Борисов беше показал някаква промяна. Но той не може да се промени – дори става по-зле“, отбеляза Лисицов. "Той е изключително зависим от Пеевски. Борисов имаше шанс да го изкараот регулаторите, от прокуратурата, да спре това явление. Но вместо това много бързо влезе в колаборация с него.“ Дали скандалът с Даниел Митов заради случая в Русе ще доведе до оставка е под въпрос - Пеевски вече спаси МВР-министъра по-рано тази година. "Преди няколко месеца от ГЕРБ намекнаха, че Митов трябва да подаде оставка. Но на другия ден Пеевски заяви, че има пълно доверие в него, и темата беше затворена. Това показва, че Митов е по-скоро човек на Пеевски, отколкото на Борисов – и Борисов в момента не може да го махне." До къде се простира контролът на Пеевски и "гигант на глинени крака" ли е "Новото начало"? Кого ще избута новият политически проект на Румен Радев и кога да го очакваме? Има ли енергия за нова протестна вълна, способна да свали Пеевски - както преди над десетилетие? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 209-и епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Стотици шофьори остават с отнети книжки за по шест месеца или дори година, без реално да са употребявали наркотици. Причината - полевите тестове, които често отчитат фалшиво положителни резултати и задействат автоматични санкции, докато се чака кръвен анализ в претоварените лицензирани лаборатории. По темата в новия Z-Каст разговаряме с Юлиан Караджов, доктор по биохимия и неправителствен експерт по наркотиците. Той предупреди за този проблем още през 2023 г., когато отново гостува в Z-Каст. Фирмите-производители на тестовете сами признават, че те не са подходящи за медицинска диагностика, отбеляза Караджов. "Те не стават за тестове на хора. Ако приемем, че полицаите са биологично хора, полицаите отказват да ги тестват с тях. Следователно те не стават за хора.“ Основен проблем са малките молекули на наркотиците - които при бързи тестове често могат да сбъркат невинно лекарство като ацефеин с хероин, например. "Обещават се решения от хора, които хал хабер нямат от химия, биология или технологии. Казват на фирмите „измислете нещо“. Фирмата прави прибор, който самата тя казва, че няма диагностична стойност. Но политиката го превръща в инструмент за репресия. Това е аморално", отбеляза още Караджов. Защо кръвните проби се бавят с месеци и не са гаранция за точност? Защо не е толкова лесно просто да се лицензират още лаборатории? Колко голям е реалният дял на катастрофите, причинени от водачи под въздействие? Има ли решение този проблем и готови ли са политиците да признаят грешката си? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в 208-ия епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail В 207-ия епизод на Z-Каст журналистите на Клуб Z Веселин Желев и Христо Римпопов обсъждат ролята на ЕС и големите европейски държави в двата горещи конфликта по границите на Стария континент - войната на Русия срещу Украйна и сблъсъка между Израел и "Хамас". В началото на разговора те коментират последните дипломатически инициативи около войната в Украйна - визитата на Путин в Аляска и срещата на европейски лидери със Зеленски във Вашингтон. Според Желев Европа е доказала, че "действително има международна тежест": "Америка е суперсила, но Америка не е всесилна. Тя не може без съюзници". Римпопов изтъква отстъплението на Вашингтон по темата с примирието - преди срещата в Аляска републиканецът обещаваше "сериозни последици" за Русия, ако не се съгласи на спиране на огъня. Но след това подкрепи идеята на Москва за мирно споразумение и в разговора с европейските лидери се превърна в "адвокат на Путин". В епизода е анализирана и все по-критичната позиция на Европа спрямо действията на Израел в Газа. "Поначало Европа е, за разлика от Щатите, по-хуманитарно настроена. Тя е проект на мира. И за това можем да си обясним сближаващи се позиции на водещите европейски държави против израелската офанзива и също против това, което Израел заплашва да стане, ако Палестина бъде призната не като наблюдателка, а като пълноправна членка на Общото събрание на ООН", отбелязва Желев. В епизода е обърнато внимание критиките в Израел против планираната офанзива срещу град Газа. Римпопов не изключва вероятността Тел Авив да блъфира с цел да накара "Хамас" да пусне всички заложници, но не очаква групировката да отстъпи. "Каква ще е тогава гаранцията, че Нетаняху няма да каже: "А, спомняте ли си каква ни беше първоначалната цел - "Да унищожим "Хамас"?, посочва той. Как Европа може да привлече Тръмп за каузата "Украйна"? Как "коалицията на желаещите" може да промени европейската сигурност? Какво развитие търпят отношенията между големите европейски държави и Израел? Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Малко преди депутатите да излязат в августовска ваканция, която не би трябвало да имат, набързо приеха промени в Закона за движението по пътищата - по-високи глоби, мерене на средната скорост, ограничения на тротинетките и още. Тяхното влизане в сила предстои през септември. Основният мотив, както винаги, е да се намалят жертвите на пътя - в държавата с най-много в ЕС. Дали тези мерки са адекватни, приложими и достатъчни обсъждаме в новия Z-Каст с Росен Рапчев, експерт по пътна безопасност и бивш началник на "Пътна полиция". "Законът за движение по пътищата е само една малка част от системата за пътна безопасност. Ако някой смята, че само с нови текстове и по-високи глоби ще решим проблема, значи чете повече фантастика, отколкото реалност", отбеляза той. И разкри, че засичането на средна скорост е стара идея - тествана е преди над десетилетие, но само в малък пилотен проект. След това парите за поддръжка на камерите са свършили. Рапчев предупреди, че макар идеята да е добра, въвеждането няма да стане бързо и няма да реши всички проблеми на пътя. Ключов фактор за жертвите на пътя, който не е засегнат в промените, а играе роля в 55% от смъртните случаи, е инфраструктурата и организацията на движението, добави още той - а там има още дефицити. Но най-важното, което гражданите можем да контролираме, е културата на безопасност. И тя не се получава от МВР. "Не е важно дали си пешеходец или шофьор – ти участваш в движението всеки ден. И ако си правиш компромиси постоянно, един ден просто ще ги направиш без да мислиш. И ще сгрешиш фатално", добави Рапчев. Кой наистина носи отговорност за пътната култура в България – институциите, шофьорите или семействата? Каква е връзката между скоростта и човешкото възприятие при шофиране – и защо тя често се подценява? Защо българите толкова често се убиват сами и край пътя, а не в сблъсък с друг автомобил? Можем ли да възпитаме нова култура на движение, без тя да бъде част от училищното образование? Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 206-и епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail България гори – буквално. Лято след лято, села, все по-големи площи от гори и земеделски земи биват опустошавани от пожари, а реакцията на институциите остава мудна, непоследователна и без визия. В новия епизод на подкаста Z-Каст гостува Нели Дончева, експерт по горите в WWF, която представя тревожна картина на щетите, причините и нуждата от сериозни мерки. "Ефектите от горските пожари не се изчерпват с изгорялата дървесина. Те унищожават екосистеми, нарушават почвената структура, увеличават риска от наводнения и водят до дълготрайни и трудно възстановими щети върху природата и върху живота на хората", казва Дончева. Над 90% от пожарите са резултат от човешка дейност – от палене на стърнища и изхвърлени фасове до немарливо боравене със селскостопанска техника. Само около 4% възникват по естествени причини. "Човекът е най-сериозният фактор за предизвикване на горски пожари. А 80% от тях тръгват не от самата гора, а от нейното подножие – земеделски земи, пасища, покрай селища. Тоест това е наша отговорност", подчертава тя. Освен че превенцията ни куца, липсва ни и техника. "Имаме три военни хеликоптера, пригодени за пожари. Те носят по тон и половина вода, която при силен върхов пожар се изпарява във въздуха. В Гърция има 70 специализирани машини. Турция има над 100. Ние нямаме нито една.“ Но сезонът на пожарите не е свършил - той ще продължи до септември, дори август - а пожарникарите и доброволците вече са изтощени. Защо от години се бави купуването на техника? Как се възстановява една изгоряла гора? Къде са народните представители в тази кризисна ситуация? Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия, 205-и епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail В продължение на години общинското "Екоравновесие" е известно на повечето софиянци като институцията, която "се занимава с кучетата". Но зад това обобщение стоят приюти с хроничен недостиг на персонал, животни, които остават там с години, а доскоро - и сблъсъци с доброволци, без които обаче системата издиша. В новия, 204-и епизод на Z-Каст временно изпълняващият длъжността директор на предприятието Дойчин Неновски, заел поста тази пролет, говори открито за проблемите отвътре и за опитите нещата да се обърнат. "Ние даваме една базова грижа, която представлява да ги храним, да ги обезпаразитяваме, да ги ваксинираме, но тя е крайно недостатъчна за едно животно и за едно куче", признава той. "Да, търпим много критика за условията в нашите приюти, и специално в Горни Богров, и тя е основателна." Добрите новини са, че новото ръководство все пак върна достъпа на доброволците до приютите. Очакват се и нови кадри, макар и недостатъчни при острия недостиг от персонал - малко ветеринари искат да работят за тези пари и при тази репутация на общинското предприятие. "Екоравновесие" започна да публикува и месечен отчет на заловените, кастрираните, осиновените кучета. Това обаче само разкрива колко малко от животните отиват отново в човешки домове и колко остават в претоварените приюти. "Голяма част от кучетата в нашите приюти са трудно осиновими. Те стават несоциални или се привързват към някой гледач или доброволец, и много трудно могат да бъдат социализирани за външен човек", отбелязва Неновски. Какво не е наред с приюта в Горни Богров и защо никой не го поправя от години? Как "Екоравновесие" ще се опитва да работи с доброволци след години на сблъсъци? Какви са проблемите при справянето с популацията на уличните котки? Може ли да се смени манталитета на хората, който създава проблемът с бездомните животни? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Арест на кметове, общински съветници, обвинения в организирана престъпна група за злоупотреби с обществени поръчки... Не, няма да си говорим за България, а за съседна Турция, в която от миналата година наблюдаваме подобни явления. В новия Z-Каст разговаряме с кореспондентката на Клуб Z в Берлин Капка Тодорова, а темата са тежките репресии на режима на Ердоган срещу опозицията в югоизточната ни съседка. "През последните 9 месеца са арестувани над 500 души, включително 14 действащи кметове. Най-емблематичен е случаят с кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, възприеман като основен опонент на Ердоган за изборите през 2028 г.", обясни тя. Освен арести, в Турция има и протести - с близо 2 милиона души, участвали в тях в последните месеци, най-мащабните демонстрации срещу властта от 2013 г. насам. "Ердоган вече не разчита, че може по нормален начин да спечели избори и затова започна тези масови репресии", допълва Тодорова. И отбелязва, че приликите между случващото се там и у нас са много - само мащабът е по-различен. "Турската прокуратура арестува студенти, журналисти, фотографи. У нас засега ги викат в полицията, но принципът е същият – сплашване." Републиканците са опозиция на Ердоган от десетилетия - защо репресиите започнаха сега? Има ли централизиран антикорупционен орган в Турция, сравним с нашата КПК? Има ли прилики между турския и българския модел на политически натиск? Кой е еквивалентът на Ердоган у нас - Желязков, Борисов... или Пеевски? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 203-ти епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail България официално и окончателно приема еврото от 1 януари 2026 година - това стана факт след единодушното решение на финансовите министри от ЕС в Брюксел тази седмица. Какво следва оттук нататък за икономиката ни и как ще се отрази това на всички нас обсъждаме в новия Z-Каст с икономическия журналист и водещ на "РеВизия" по Нова Нюз Йордан Бързаков. Влизането ни в еврозоната е огромен успех за страната ни, но пътят никак не е бил кратък, отбеляза той: "През 1997 година средната работна заплата в България беше 5 долара, а един долар струваше 3000 лева. Тогава имахме 175% дълг спрямо БВП и инфлация над 200-300%. Днес средната заплата е близо 2700 лева, кредитният ни рейтинг расте, а от януари 2026 вече сме част от еврозоната. Това е успех, който постигнахме с постоянство, дисциплина и много усилия." Но влизането в паричния съюз не е нещо, което ще усетим веднага, и не е без своите предизвикателства, предупреждава той "Да, еврото не е панацея. То няма да отвори някакъв невидим кран и от всички чешми да потече мед и масло. Еврозоната е инструмент, който при умело управление може да помогне на икономиката ни да расте по-бързо. Ако го използваме разумно, ще видим ползите." Ще доведе ли въвеждането на еврото до повишение на цените и как да се предпазим от спекула? Какви промени ще усетят бизнесът и гражданите през първите месеци след въвеждането на валутата? Какви са следващите големи цели за България след присъединяването към еврозоната? Ще станем ли по-богати или рискуваме да повторим гръцкия сценарий? Отговорите на тези и други въпроси – гледайте и чуйте в новия, 202-ри епизод на Z-Каст: Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Обществените поръчки трябва да са само технически договори, но в България са в сърцето на всяка политическа амбиция, всяка схема и всяко обещание за промяна. От тях зависи кой ще чисти боклука, кой ще озеленява кварталите и кой ще прибира милиони от данъците ни. В новия Z-Каст разговаряме за боклука на столицата, скандалите с обществени поръчки, злоупотребите от времето на ГЕРБ и сега с Надежда Бобчева, зам.-кмет на София. "Когато започнахме да проверяваме, установихме, че отпадъци, които трябва да бъдат рециклирани, всъщност се депонират като смесен битов отпадък, което е не само незаконно, но и сериозно подправено документиране за получаване на евросредства", разказа тя за последната разкрита схема от предишното управление. Сигнал е пратен до европрокуратурата - макар да отлежава в родната прокуратура вече месеци. Познайте какво са отговорили от там: "Всичко това беше събрано в доклад от над 100 страници, който ние изпратихме на българската прокуратура, за да видим дали ще предприемат действия. Получихме отговор, че в нашия сигнал не сме уточнили какво престъпление е извършено, кой точно е виновен, дали е бездействие или завишение на цени, и прокуратурата заяви, че няма да предприеме разследване." Но и сегашните управляващи в Столична община са в разгара на скандал с обществени поръчки - доскорошният колега на Бобчева Никола Барбутов бе арестуван, редица общинари и районни кметове обявиха, че са били натискани да уреждат приятелски фирми на ПП с поръчки. "Когато се говори за подобни схеми и злоупотреби, те обикновено не се изолират в един случай. Ние предприемаме действия, но ще трябва време, за да можем да видим какво всъщност е станало с тези поръчки и какви решения ще бъдат взети, за да се предотвратят подобни злоупотреби в бъдеще", заяви тя. Какво се прави за възстановяването на завода за отпадъци в София и какви са проблемите със съществуващата инфраструктура? Какви мерки се предприемат за предотвратяване на злоупотреби с евросредства? Как ще се извършват обществените поръчки за отпадъци в София? Какви конкретни стъпки предприема Столична община, за да предотврати злоупотреби със средства и манипулации в бъдеще? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 201-ви епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail "Продължаваме промяната" влезе в политиката с мотото "нула толерантност към корупцията" - а сега се оказа въвлечена в предполагаем корупционен скандал. Всичко започна с обвинения от свои, продължи с изтекло СРС и кулминира в оставката на съпредседателят Кирил Петков. Това не е изненадващо, коментира политологът и преподавател в "Нов Българския университет" Любомир Стефанов в новия Z-Каст: "Твърде дълго имаше много солидно спокойствие в "Продължаваме промяната". Нямаше никакви драматични обрати… По-скоро беше изненада колко дълго остана тази партия незасегната." По негово мнение, Петков действа емоционално и е прибързал с оставката, макар на принципно ниво да е достойно решение: "Политици, особено лидери на партия, не би трябвало при първия пукот, който може да се окаже и пиратка на улицата или спукан балон, да скачат като зайци в храстите." Стефанов отбеляза още, че е нормално в момента от ПП да мълчат, но имат златен шанс да покажат, че са повече от харизматични лица и инерция от протестите - и за това още може да помогне и самият Петков. "Кирил Петков трябва да тръгне из страната, при всички тези местни структури и да обясни защо го е направил. Да каже: "Извинявайте, ако съм сгрешил. Имаме кауза, не я убивайте заради мен. Това, че аз не съм председател, не убива партията"." Достойно решение или политически гаф е оставката на Кирил Петков? Може ли "Продължаваме промяната" да се реформира или е на прага на разпад? Кой може да замени Петков до Асен Василев? Разчиства ли това пътя за проекта на Радев? Има ли шансове за президентска кандидатура на "демократичната общност" след този трус? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте в новия епизод 200 на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Тази седмица цяла България видя кадри от ужасяващи домове за възрастни у нас - хора, връзвани с вериги, изоставени без медицинска или каквато и да е друга грижа. И макар подобни нелицензирани домове да са изключение, те поставят въпроса - грижим ли се адекватно за старите хора у нас, особено когато са най-уязвимите? По темата в Z-Каст гостува Мария Пеева, известна и с псевдонима и сайта си mamaninja.bg. От социалното до законовото - какви са решенията да не виждаме повече подобно отношение към възрастните? "Те се държат към нас като към хора втора ръка — излишни, ненужни, недостойни за уважение", цитира тя думите на своята възрастна свекърва, отказала се да се върне от чужбина заради унизителното отношение у нас. Има ли стигма към домовете? Посещават ли ги достатъчно не само инспекторите, но и роднините? "Дадеш ли ги в дом, ти си ги отписал – така мисли обществото. А истината е, че понякога нямаш избор", отбелязва тя. Има ли ефективен контрол над институциите, които обслужват възрастни хора? Какво би променил един Закон за възрастните и защо у нас такъв още няма? Какво можем да направим като общество, за да върнем уважението към възрастните хора? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 199-и епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail България е все по-дълбоко в Европа – вече сме в Шенген, скоро влизаме в еврозоната. Но доколко това ни прави европейци? Колко ни приближава до Запада – и в кои отношения все още сме далеч? За този въпрос ни подсеща и днешния пореден "София Прайд". По темата разговаряме с Петя Савова, стенд-ъп комик, рекламист начело на агенция и дизайнерката зад новата визия на мирното шествие за човешки права. Реалността е, че хомофобията все още е ежедневие за гей хората у нас. Жените имат късмет - по-малък шанс да ги набият. Но за сметка на това... "Всеки ден отиваш и някъде някой казва някаква страшна тъпотия", отбелязва тя. Говорим си за фалшивата и истинската толерантност, невидимите травми и нуждата от културна промяна. И откъде идва омразата. От "Възраждане", отбелязва Савова, но това е семплият отговор. "Хомофобията не идва отвън. Тя се учи у дома – от мама, от тати, от разговорите, в които не участват гей хора, но в които се решава какво да мислим за тях." Нещата сега са все така зле - от най-базовите права като да видиш половинката си в болницата, до слоония казус за брака. Но промяна идва. "България ще се промени. И дори хомофобите няма да могат да го спрат. Ще дойде момент, в който няма да е окей да биеш някого по улицата, ще има последствия", отбеляза тя. Има ли хора, които хем искат да са европейци, хем да мразят гейовете? Постига ли нещо "София Прайд"? Защо руската пропаганда е толкова активна по темата - страх ли го е Путин от ЛГБТ хората? В коя Европа искаме да живеем - тази на Макрон и Мерц или тази на Орбан и Фицо? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 198-и епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
Send us Fan Mail Какво правим, когато политиците блокират институции - за да отмъстят на опонента? А когато отстраняваме чужди хора на избрани позиции, а нашите с по-тежко провинение пазим? От тези въпроси започваа новият Z-Каст, в който разговаряме с Георги Илиев (ПП-ДБ) – отстранен като кмет и отново кандидат за поста в столичния район "Слатина". След отстраняване от Общинската избирателна комисия той отново ще се явява на избори на 15 юни с колегата си Ясен Русев, който пък се бори да си върне поста в "Искър". Въпросът не е само принципен, а и практичен, подчертава Илиев. Временно изпълняващите длъжността формално имат пълни правомощия, но институциите и партньорите, с които районната администрация, предпочитат да чакат. "Фактът, че не са пряко избрани от хората и че предстои избор на легитимно избран кмет, всъщност спира доста процеси“, каза той. "Всеки казва: нека да изчакаме да минат изборите и да видим какво ще стане." Това е пореден случай на отстраняване на кметове, опоненти на сегашното мнозинство в столицата на ГЕРБ, БСП и компания, и вече доказано безмислен. Георги Кузмов, също от ПП-ДБ, бе отстранен и през март спечели още на първи тур повторно район “Оборище” в София - над 67% от гласовете. Възможно ли е управление в местната власт, ако вместо консенсус се търси отмъщение за изборни загуби и саботаж на врага? Според Илиев - да, но трудно. "Аз това го казах веднъж и на колегите, след поредицата парламентарни избори - ние сме последната власт в държавата, която се държи по цикъла и се избира на всеки 4 години. И може 4 години да направи план, да свърши някаква работа." Още - гледайте и чуйте в новия, 197-и епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
